Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Агентката вдигна поглед от изписаните на ръка страници, погледът й накара Лия да се притесни, че подозренията й ще бъдат посрещнати с насмешка.
— И това е станало преди пет години?
— Да. Проблем ли е?
— Ако става въпрос за предумишлено убийство, няма давност, така че нищо не би ни попречило да повдигнем обвинение — обясни Хана. — Проблемът е докъде би могло да ни отведе едно такова дело.
— Пет години не са малко време.
— Можеш ли да ми кажеш къде загина баща ти?
— Някъде близо до Моргантаун, Западна Вирджиния. Беше в служебна командировка.
— Имаш ли копие от смъртния акт?
— Трябва да е у Пени — отвърна Лия, като едва сега си даде сметка, че въпреки скръбта сестра й се бе свързала със застрахователната компания, беше се срещнала с адвокатите му, след това бе подала молба за социална помощ. А междувременно самата тя се бе отдала на наркотиците. Цял живот щеше да й бъде задължена.
— Изпратете ми копие по факса веднага щом го намерите. Подозирам, че колата е била смачкана и извлечена до някоя автоморга. Ако не са я предали за скрап, бихме могли да я изследваме. Смятам също така да прегледам заключенията от първото разследване.
Лия подръпна дългата си обеца.
— Смятате ли, че ще можете да откриете нещо след толкова време?
— Никога не се знае — сви рамене специалният агент. — Трябва да има цял куп документация, след като е била установена липсата на рицина. Може и да успеем да възбудим дело.
— А тук… ъъъ… не предлагате охранителни услуги, нали? — смутено се осведоми момичето.
Нищо не можеше да се изплъзне от острия поглед и професионалния нюх на агентката.
— Защо питаш?
— Ами, хрумна ми след разправията с Ерик по телефона — отвърна Лия и прехапа долната си устна.
— Свързала си се със заподозрения — уточни агентът.
— Дааа. Когато Пени ми каза за дневника, малко се поразгорещих — призна младата жена.
Всъщност тя се опитваше да омаловажи нещата. Беше обзета от ярост при мисълта, че баща й, когото бе обожавала, беше убит не от някой друг, а от собствения си партньор и приятел. Смъртта му бе хвърлила сянка върху годините, които би трябвало да са най-щастливите в живота й.
Хана се протегна за химикал.
— И какво точно каза на Ерик Томплинсън?
— Представих му се.
— Така?
— Той… той се изненада. После го попитах как спи нощем, като се има предвид стореното от него.
— Спомена ли за рицина?
— Не, но останах с впечатлението, че знае за какво намеквам.
Агентът записа нещо в бележника си.
— Какво ти отговори?
— Беше трудно да се разбере, защото заеква силно. Но успях да различа нещо като: «Ще съжалявате».
Не беше споменала тази заплаха пред Пени.
— Това ли беше последният ви разговор?
— Всъщност не. Оттогава той непрекъснато ми звъни. Наложи се да преотдам апартамента си под наем и да се преместя при сестра ми, за да избегна тези обаждания, но ме откри дори там.
Споменът я накара да потръпне.
— И какво ти казва?
— Нищо. Трудно му е да произнесе дори дума.
Хана Линдстром потупа с химикала върху бележника.
— Не назначаваме персонална охрана — отговори тя на зададения й по-рано въпрос. — Ако свидетел по някое важно дело е застрашен, се обръщаме към щатската полиция. Но нашият случай не е точно такъв.
Лия се изчерви, сякаш я бяха наказали.
— Но ако се чувствате заплашени, можете да се обърнете към телефонната си компания и да им разрешите да проследяват входящите ви обаждания — предложи жената. — Полицията разглежда подобни провинения като дребно хулиганство. — Тя бръкна в чекмеджето отстрани на бюрото. — Ето визитната ми картичка. Ако откриете още нещо, свързано с кражбата на рицина, веднага ми се обадете.
— Непременно — отвърна Лия и пусна картончето в чантата си. С неприятно стягане в гърдите си даде сметка, че федералните няма да се втурнат още същата вечер да арестуват Ерик. — А сега какво?
— Ще прегледам резултатите от първоначалното разследване и ще ти позвъня. Имам координатите ти — каза Хана, като намекна за формуляра, попълван от всички посетители още на рецепцията. — Предполагам, ще останеш при сестра си за известно време?
— Да — с гримаса отвърна момичето.
Колкото и да й се искаше да се прибере в собствения си апартамент, все още не можеше да си го позволи.
Когато излезе от сградата и се отправи към колата си, Лия усети безпокойство. Отдалечи се бавно от паркинга на ФБР със спрей в чантата и веднага се озова сред задръстване близо до базата на военноморските сили.