Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Бессильные мира сего
Бессильные мира сего - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бессильные мира сего

Электронная книга - «Бессильные мира сего». Краткое содержание книги:

Може ли да бъде променено бъдещето? Съществува ли такъв талант? На този въпрос и на още много други отново ще търсим отговори в романа на Борис Стругацки. Постижимо ли е безсмъртието и всъщност нужно ли ни е то. Действието ни пренася в Петербург през деветдесетте години на XX век. Група хора, събрани от странните си таланти, се опитват да помогнат на приятел в беда. От Вадим е поискано да промени бъдещето. Дали ще успее и какво ще донесе това? Какво е талантът и има ли човек без талант? Кой ще ни отвори вратата към него и какво ще стане, ако отворим грешната врата? Все важни и уж трудни въпроси, чиито отговори книгата загатва така, че без усилие ги откриваме в самите себе си.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 21
Перейти на страницу:

Тя се усмихна с блестящите си устни.

— Заради лошото време е — обясни жената. — Повишената влажност ми отива, както сигурно сте забелязали.

Това не беше истина (той почувства характерния „тласък в душата“, както го наричаше пред себе си — медиците го наричаха сърдечна екстрасистула) и усмивката му се получи фалшива, макар че тази малка, битова, безкористна кривда изобщо не го засягаше.

— Отивам да се трудя плодотворно — каза той и побърза да излезе. — Желая ви най-сърдечно същото.

В кабинета си Работодателя говореше по телефона. Бе се разположил в своето „кресло на ръководител“ (сто и пет долара, включително доставката) Беше черно, с много висока облегалка и кръгли подлакътници. Той така бе преплел дългите си крайници, че приличаше на черен октопод или на змийско кълбо в любовен период. Юрий си помисли (за кой ли път вече), че ако сега го види някой клиент, едва ли ще поиска да ги наеме. Освен в цирка.

— Най-важното е! — подчертаваше Работодателя в слушалката с характерния си, само за клиенти, кадифен глас. — Не, не, именно това е най-важното! Всичко останало е несъществено, прах, небитие на материята, повярвайте ми…

Юрий отиде на работното си място, седна, остави настрани жълтата папка с пощата и взе да настройва апаратурата. Включи компютъра, провери сигналното копче на магнетофона — като че всичко беше о’кей. Магнетофонът записваше и отчиташе, копчето се натискаше лесно и безшумно и сигналната лампичка на бюрото на шефа светеше — отблясъците й можеха да се забележат по подметката на Работодателя, която сега се намираше там, където при делови контакт трябваше да е физиономията му. Честно казано, решението със сигналната лампичка не беше сполучливо. Клиентът можеше да забележи този отблясък, да застане нащрек или да се учуди, дори да се заинтересува, а това би било абсолютно излишно. Но не бяха успели да измислят нищо друго. Всички други начини за сигнализиране бяха или сложни, или ненадеждни, а и опитът показваше, че на клиентите не им е до това, да обръщат внимание на тайнствения червен отблясък върху малиновото лице на Великия Детектив.

— Табелката на вратата трябва да се закрепи както трябва — разпореди Работодателя. Бе оставил слушалката и сега се разплиташе, пукайки със ставите си. — Заеми се.

— Добре — каза Юрий. — Сега ли?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Но вече е единайсет и три минути. Клиентът ще дойде.

— Ще закъснее — каза Юрий уверено. — Такива като него винаги закъсняват.

— Откъде знаеш? — попита Работодателя с любопитство. — Та ти не си го виждал още.

— По гласа. Такива винаги закъсняват.

— Какви?

— Ами… — Юрий се затрудни. — Такива, дето се туткат и са несигурни. Неустойчиви…

— Ти и такъв талант ли имаш?

Юрий не успя да отговори, защото строгият глас на Мириам Соломоновна обяви в селектора:

— Павел Петрович, дойде господин Епанчин. Има среща за единайсет.

Работодателя направи физиономия към Юрий, която трябваше да означава нещо от сорта „имаш не талант, а х…“ и произнесе кадифено в микрофона:

— Поканете го, моля.

Господин Епанчин (Телман Иванович, 68 години, пенсионер, бивш щатен чиновник в Дружеството на филателистите на Руската Федерация, известен филателист, отдавнашен и почетен консултант на компетентните органи, живущ на адрес… телефон… факс… без вредни навици, без политически убеждения, в развод, жена му живее в Москва, синът е астрофизик, живее отделно, работи в ГАИШ… и т.н. и т.н. и пр.) се оказа дребно сиво прашно човече с неравни златни зъби и бързи миши очички на сбръчканото лице, като на Акакий Акакиевич Башмачкин9.

Влезе и поздрави без каквото и да е достойнство, като бързо-бързо потриваше измръзналите си ръчички и подсмърчаше със сивото си носле (не бе граф Дьо ла Фер, не, съвсем не бе дори и канцлер Сегийо, а по-скоро господин Бонасийо, но забележимо смалил се от старост и от аскетичния начин на живот при съветската власт). Чинно седна в предложеното му кресло. Огледа се скришом, но внимателно, и веднага вдигна малък скандал по повод присъствието на Юрий, което му се стори неестествено и дори излишно. Работодателя бе на противоположното мнение по този въпрос. Състоя се следният разговор, по време на който Юрий мълчеше неутрално, изучавайки набързо досието на клиента.

— Моята работа, знаете ли, е извънредно деликатна, извънредно…

— Разбира се, скъпи Телман Иванович! Ние с други не се залавяме…

— Телм’ан — поправи го клиентът с раздразнение и дори някак капризно. — Казвам се Телм’ан Иванович, с ваше позволение.

вернуться

9

Герой от повестта на Гогол „Шинел“. — Бел.прев.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 21
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)