Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Още едно дръзко самопризнание.
— Много благородно от твоя страна — каза тя и в този момент дори Делбърт ме погледна накриво и явно се зачуди с какво беше предизвикал съдбата да го накаже по този начин.
— Добре, нека да обясня — продължих. — Освен че имате перфектни служебни биографии, и двамата сте се запознали отлично с постановките на Женевската конвенция, докато сте следвали. Може би не знаете, но сте получили втората и третата най-висока оценка в историята на тази дисциплина. Полковник Уилсън, който ви е преподавал, ви описа като студентите с най-остри умове, които е срещал. След човека с най-високата оценка, разбира се.
— И това си бил ти? — попита Мороу.
Свих рамене и срамежливо се усмихнах, така че и двамата се впечатлиха в нужната степен.
Но не, не бях аз. Същият този полковник Уилсън се беше обадил на началник-щаба на Сухопътни войски, пищейки като ирландски дух на мъртвец, в мига, в който беше разбрал за назначението ми. Точната фраза, която беше употребил, гласеше „най-големият тъпак, на когото съм преподавал“. Но защо да провалям мотивацията на войниците още преди да сме влезли в битката? Освен всичко останало адвокатите поначало са борбени същества. Делбърт беше завършил Юридическия факултет в Йейл, а Мороу — в Харвард. Какво повече да говорим за борбеност. Не бяха виновни за нищо, просто така бяха устроени.
Очите на Мороу нервно подскочиха към Делбърт, преди да се прокашля и да попита:
— Случайно да си спомняш кой от нас е бил на второ място?
Виждате ли?
— Трябва да изясня и още нещо — продължих и те неспокойно се размърдаха, защото наистина искаха да знаят кой е бил на второ място. — В момента сме в тила на врага. Всички войници и пилоти наоколо носят същите униформи, но са от другия отбор. Ще ви се усмихват и ще се държат учтиво и мило, но не се заблуждавайте. Те не харесват нито нас, нито това, което сме дошли да направим. Деветимата мъже в затвора са им като братя. Ние сме чужденци, докарани тук да решим дали да ги осъдят и линчуват. Освен това в базата може да има и други хора, замесени в случая.
— Според мен преувеличаваш — отбеляза Мороу.
— Според мен не — възразих. — В тази база има хора, които не биха имали нищо против да се загубим в гората и да им дадем повод да ни застрелят в гръб. И знаете ли какво? После ще се върнат тук, ще се изфукат на всички и ще се радват на всеобщо одобрение. При това положение изисквам винаги да носите зареден пистолет.
Мороу ме гледаше невярващо. Беше от хората, които възразяват по принцип. Знаех си.
— Знаеш как да си служиш с пистолет, нали? — попитах.
— Имам отлични оценки по стрелба с всички огнестрелни оръжия — отвърна хладно тя, но аз не се изненадах особено.
— Ти сигурно също имаш отлични оценки — обърнах се към Делбърт.
— Естествено — каза той, като кимаше енергично.
— Хубаво. Аз самият мразя пистолетите и не мога да улуча нищо по-далеч от един метър.
Двамата се закискаха на тази шегичка и, изглежда, се възхитиха от скромността ми. Но аз не се шегувах. Бях адски сериозен. Сигурно съм от онези хора, при които координацията между очите и ръката е прекъсната. Така или иначе, и аз се закисках. Ако не искаха да ми вярват, това си беше техен проблем.
— Работата е там, че сме абсолютно сами — продължих. — Не можем да вярваме на никого освен на себе си, така че се дръжте подобаващо. Враждебността ви е гарантирана, просто няма какво да губите. Имаме двайсет и един дни, за да разберем какво се е случило в действителност, а случката най-вероятно е била много неприятна.
Пак не ми повярваха. Преглътнаха няколко пъти и кимнаха престорено, но по очите им се виждаше, че не ми вярват.
Много важно. Имаха време да променят мнението си.
4
Бях в армията от четиринайсет години — първите пет в пехотата, после три в юридическия факултет, шест месеца на обучение като военен адвокат и останалите — в практиката. Бях работил и като прокурор, и като защитник и си бях изградил теорията, че моргата е най-доброто място, от което да започнеш да разследваш убийство. Гледката на един безкръвен труп, проснат върху студена метална плоча, веднага съсредоточава вниманието. Напомня ти колко важна работа вършиш. С трупа пред теб са свързани живи хора — семейство и приятели, на които някогашният обитател на тялото липсва. Адвокатът е последната им, единствена надежда за справедливост. Тялото не може да говори, но със самото си присъствие настоява за възмездие — по най-простия и въздействащ начин.
Бях се обадил във Вашингтон, за да им кажа, че моят екип се кани да посети моргата в покрайнините на Белград, където съхраняваха телата, но това се оказа по-сложно, отколкото звучи. Проблемът беше, че труповете бяха в Сърбия, а ние продължавахме да замеряме градовете и селата на тази държава с големи метални контейнери, натъпкани с експлозиви. Така че имаше някои разбираеми усложнения.