Кадифе
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кадифе». Краткое содержание книги:
Високомерното лице на Талейран за миг се помрачи. Не можеше да мисли без болка за любовта между двамата красиви млади хора, за властното взаимно привличане… това беше една от най-силните и най-объркани любовни връзки, които беше имал привилегията да насърчава.
Фуше не коментира. Знаеше, че в аристократичния свят се разиграват много подобни любовни афери, но никой не го признава открито.
— При страстна любов като тяхната Габриел много скоро разбра истината за дейността на Гийом, за начина, по който той служеше на Франция. Честно казано, склонен съм да мисля, че той с готовност й е разкрил тайните си… — Талейран се усмихна малко накриво, припомнил си как укори младия мъж в липса на дискретност, а Гийом защити страстно и себе си, и любимата си, и се оказа прав — тя не ги издаде.
— Габриел настоя да играе своя роля в тайните служби и „Заекът“ я обучи да работи като куриер. За да се прикрие, тя се включи по-активно в светския живот — като моя подопечна и като вдовица на измисления виконт дьо Бакьор, отнесен от лошата треска в имението си някъде на юг. Но истинският й живот си остана скрит за очите на обществото.
Той разпери ръце.
— Двамата се срещаха тайно и чакаха да дойде денят, когато ще заживеят заедно, без да се крият… ще се оженят и ще имат деца. — Той поклати глава. — Но не би.
— Прав сте — отвърна Фуше с нотка на нетърпение. Той не проявяваше глупава сантименталност. — Значи тя се съгласи да прелъсти онзи Прайд?
— Ако се наложи, ще го направи.
Полицейският министър се усмихна доволно.
— И вие сте студенокръвно животно като мен — отбеляза той и се надигна. — Нищо, че носите на главата си епископска митра.
— Аз съм бивш епископ — поправи го спокойно Талейран. Но съм човек, който обича страната си. Нали ще излезете през задната врата? — попита той с многозначително кимване.
— А коя друга? — отвърна рязко Фуше. — Заобиколени сме от подозрителни очи, а и императорът няма да се зарадва особено, ако узнае, че външният и полицейският министър се срещат тайно.
Талейран се усмихна одобрително.
— Напълно сте прав. Предполагам, че императорът ще се уплаши повече от съюз между нас двамата, отколкото от нов Трафалгар.
— И ще бъде напълно прав — заключи дълбокомъдро Фуше.
Когато вратата се затвори зад Фуше, Талейран се върна до камината. Двамата с полицая бяха малко странен впряг, но интригата, която разработваха, беше с огромен залог: император Наполеон трябваше да бъде свален от трона си. Двамата щяха да работят заедно за тази цел, да използват различните си техники и области на влияние и един ден усилията им щяха да се увенчаят с успех. Когато дойдеше този ден, съюзът им щеше да се разтури и двамата щяха да си съперничат за властта.
Талейран отпи глътка коняк и кимна замислено. Фуше знаеше тези неща не по-зле от него, но въпреки това беше готов да работи съвместно с вечния си съперник за бъдещето на Франция.
Светът има в излишък добри намерения, размишляваше Талейран, докато търсеше в библиотеката си новото издание на Волтеровия „Кандид“. Прелисти книгата, усмихвайки се на вечния пасивен оптимизъм на Панглос: „Всичко е добро в най-добрия от всички възможни светове.“ Критичното отношение спрямо тази специална философия беше нещо, което свързваше външния и полицейския министър на Наполеон. Винаги имаше пространство за промени.
В дома на семейство Ванбруг Габриел спеше съня на праведница и сънуваше само приятни неща, независимо от упорството на лорд Прайд. Събуди се, преди камериерката да й донесе горещ шоколад, и се почувства свежа, сякаш не беше прекарала част от нощта в катерене по стени. Скочи от леглото и разтвори завесите, за да види прекрасното зимно утро: бледото утринно слънце позлатяваше заскрежената морава под прозореца й, а по плочките танцуваха многоцветни искри.
Тя се наведе навън и се вгледа в отсрещната стена, обрасла с диви лози. Там беше прозорецът на Натаниъл Прайд. Дали го бе затворил, след като нощната му посетителка си бе отишла? В студената светлина на новия ден пътят по стената изглеждаше много по-опасен, отколкото през нощта, но тя изобщо не беше изпитала страх.
Габриел се извърна от прозореца едва когато камериерката влезе с чаша горещ шоколад и бисквити.
— Много рано сте станала, мадам — каза момичето и остави таблата до леглото. — Божичко, в стаята ви е студено като в гроб! Затворете, прозореца, моля ви, а аз ще разпаля огъня.