Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
Стана ясно, че на кораба за Англия той е срещнал някаква млада жена, с която се е сгодил и за която се е оженил веднага след пристигането си. Доколкото успях да разбера, бракът им не бил особено щастлив и те се разделили след около година. Тогава баща ти ни писа отново и ни попита дали все още сме готови да те приемем и да ти осигурим дом. Няма нужда да ти казвам, мила, колко щастливи се почувствахме тогава. Ти пристигна при нас заедно с една бавачка англичанка. По същото време баща ти прехвърли основната част от собствеността си на твое име и предложи официално да приемеш нашето фамилно име. Това, трябва да призная, ни се стори малко странно, но бяхме сигурни, че го прави от добро сърце, за да можеш да се чувстваш като част от нашето семейство. Ние обаче не приехме предложението му. След около година баща ти почина в някакво здравно заведение. Предполагам, че по времето, когато те е изпратил при нас, той вече е знаел за влошеното си здраве.
За жалост не мога да ти кажа къде точно сте живели с баща си в Англия. Естествено, адресът е бил написан на писмото, но това беше преди осемнадесет години и човек много трудно си спомня такива подробности. Градчето беше някъде в Южна Англия и е възможно да е било Дилмут. В главата ми се върти Дартмут, но тези имена си приличат. Доколкото разбрах, след това мащехата ти се е омъжила още веднъж, но не мога да си спомня нито малкото, нито моминското й име, макар че баща ти ги беше споменал в писмото, с което ни уведоми за новия си брак. Мисля, че бяхме малко огорчени от това, че се жени толкова скоро, но всеки знае колко се сближават хората, когато пътуват заедно с кораб, а и вероятно баща ти е решил, че така ще бъде по-добре за теб.
Глупаво е от моя страна, че досега не съм ти казвала тези неща, но както споменах, те бяха излетели от паметта ми. Това, което винаги ще помня, беше смъртта на майка ти и идването ти при нас. Надявам се, че съм ти помогнала. Надявам се, че Джайлс скоро ще може да дойде при теб. Трудно е да бъдете разделени толкова дълго още в самото начало.
За себе си ще ти пиша подробно в следващото си писмо, защото сега бързам да отговоря на телеграмата ти.
С обич, леля ти Алисън Данби.
П. П. Не пишеш какво те е разтревожило?“