Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тръсна глава, за да прогони яркия спомен.
— Какво те смущава, Айла? — попита Джондалар, забелязал безпокойството и.
— Видях онзи череп — отвърна тя, сочейки украсата над входа, — и си спомних как Пещерният лъв избра да стане мой тотем!
— Ние сме от Лъвския бивак обяви гордо Талут, въпреки че вече им го беше казал.
Той не разбираше разговора им, когато използваха езика на Джондалар, но видя какъв интерес проявиха към талисмана на бивака.
— Пещерният лъв е от голямо значение за Айла — обясни Джондалар. — Тя казва, че духът на голямата котка я напътства и брани.
— Значи тук ще ти хареса — каза Талут със задоволство и и се усмихна лъчезарно.
Тя забеляза Нези с Ридаг на ръце и мислите и отново се върнаха към сина и.
— Мисля, че да — отвърна тя.
Преди да влязат младата жена сиря, огледа сводестия вход и се усмихна, когато разбра как бе постигната идеалната му симетрия. Беше просто, но самата тя не би се сетила. Два големи мамутски бивни, от едно и също животно, или най-малкото от животни с еднакви размери, бяха здраво вкопани в земята с обърнати един към друг върхове, съединени в горния край на арката с тръба, направена от кухата къса част на кост от крак на мамут. Тежка завеса от кожа на мамут покриваше отвора, който беше достатъчно висок, за да може дори Талут да дръпне завесата встрани и да влезе, без да навежда глава. Сводестият вход водеше към обширно преддверие с друга симетрична арка от бивни на мамут с напреко окачена кожа. Спуснаха се в кръгъл вестибюл, чиито дебели извити стени преминаваха в нисък куполообразен покрив.
Докато го прекосяваха, Айла забеляза, че страничните стени, покрити с мозайка от кости на мамут, са отрупани с връхни дрехи, закачени върху куки и рафтове със сандъци за съхранение на вещи и инструменти. Талут дръпна вътрешната завеса и премина от другата страна, придържайки кожата, за да влязат гостите.
Айла пристъпи отново. Сетне спря и се вторачи изумена в неизвестните предмети, непознатите гледки и ярките цветове, които я смутиха и объркаха. Голяма част от онова, което видя, и беше непонятно, затова се вкопчи в нещата, които можеше да проумее.
Почти в средата на помещението, в което се намираха, имаше голямо огнище. Върху него, нанизан на дълга пръчка, цвъртеше огромен бут месо. Двата края на пръта лежаха в улеи, прорязани в коленните стави на прасци от мамути, забити вертикално в земята. Чатал от голям и разклонен еленов рог бе оформен като ръчка и едно момче я въртеше. Беше от децата, наблюдавали сцената с Уини. Айла го видя и се усмихна. По неговото лице също се разля широка усмивка.
Когато очите и привикнаха към сумрака, тя с изненада откри колко просторна бе подредената и уютна землянка. Огънят пред нея пламтеше в първото от цяла поредица огнища, простиращи се в дълбочина по средата на продълговатото помещение, дълго над 80 фута и широко почти 20 фута.
„Седем огъня“ — преброи ги Айла наум, притискайки незабележимо пръсти към крака си и изреждайки думите за броене, на които я беше научил Джондалар.
Усети, че и е топло. Пламъците огряваха вътрешността на наполовина вкопаното в земята жилище по-добре, отколкото пещерите, с които беше свикнала. Бе дори доста топло и тя забеляза, че няколко души по-навътре са доста леко облечени.
Но далечният край не беше по-тъмен. Таванът бе почти еднакво висок в цялото помещение — около 12 фута — и над всяко огнище имаше димоотводи, през които влизаше светлина. Напреко се простираха покривни греди от кости на мамути, върху които бяха окачени одежди, сечива и провизии, но централната част на тавана бе изградена от множество вплетени един в друг рога на северен елен.
Неочаквано Айла долови миризма, която накара устата и да се напълни със слюнка. „Месо от мамут!“ — помисли си тя. Не беше близвала крехко и апетитно месо от мамут от времето, когато напусна пещерата на Клана. Усети аромата и на други вкусно приготвени ястия. Някои и бяха познати, други — не, но всички заедно и напомниха, че е гладна.
Преведоха ги по добре отъпкана пътека в средата на продълговатото помещение и, подминавайки няколко огнища, тя забеляза край стените широки нарове, покрити с кожи. Върху някои от тях седяха хора, които си почиваха или разговаряха. Усети погледите им. Отстрани забеляза и други сводести отвори, укрепени с бивни на мамути зачуди се накъде ли водят, но не посмя да попита.