Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Срещат се хора учени и привидно просветени, които не възприемат съществуването на други светове. Те не допускат и Тънкия свят, но който отблъсква представата за Тънкия свят, той си подготвя за там мизерно съществуване. Трябва да възпитаваме в себе си широки представи, без които е невъзможно да се лети в Тънкото тяло. Нерешителното Тънко тяло, дори и да излезе от обвивката на плътта, ще се луга наоколо и ще се озърта с ужас. Не е лесно да се влезе свободно в Тънкия свят, да се наблюдава без страх и да се придобива опитност, (13–113)
Можем да сравним (разликата в) напрежението на Физическия, Тънкия и Огнения свят с (разликата в) съпротивлението на хартия, дърво и метал. (7–162)
Видимостта на Тънкия свят е относителна, според развитието на съзнанието. Може да съзерцаваш в светлина, но може да пребиваваш и в мъгла. Може да изградиш много прекрасни творения, но може да се озовеш и върху купчина отпадъци. Може веднага да усвоиш езика на духа, но може да пребиваваш ням и глух. Понякога простото, но огряно от любовта съзнание преуспява, защото в Тънкия свят любовта е ключ за всички врати. Но за хората на Земята любовта е малко приложима към техните пазарни преживявания. (8–322)
С какво чувство трябва да се приближаваме към Тънкия свят? — Страхът е лош водач. Разсъдъкът също няма да доведе до върха. Трябва единствено да се обикне Надземни свят. Както и при всяка друга дейност най-добрият успех се постига, ако извършителят обича своя предмет. Даже и най-несъвършната любов вече съдържа в себе си частица благо. Така, преодолявайки разсъдъчните натрупвания, човек достига до най-естественото чувство, чрез което съществуват всички царства в природата. (13–769)
Някои хора не могат да превъзмогнат ужаса от проявите на Надземния свят. Такова въздействие не може да се обясни с нищо друго, освен с нехармоничните вибрации. Естествено е, че при явления от висш порядък трепетът е неизбежен, но това не трябва да бъде ужас. Може да се приеме, че хората, изпитващи ужас от проявите на Надземния свят, не го обичат. Те могат да признават неговата реалност, но разумът няма да им помогне, когато застанат пред лика на Надземния свят. Само любовта може да им помогне да се доближат по вибрации и да приветстват всяка проява на Надземния свят. (13–770)
Към какво да се устремим, към крайното или към безпределното? — Земното пребиваване е краткосрочно. Срочно е пребиваването и в Тънкия и Ментапния свят. Безсрочно е единствено съществуването в Огнения свят — следователно към него трябва и да се стремим. (8–157)
Подготовката за (пребиваването във) висшите слоеве се състои преди всичко в очистване на съзнанието и развиване живота на сърцето. (7–328)
Човек трябва постоянно да се чувства в два свята. Не говоря за очакване на смъртта, тъй като тя не съществува, но говоря за труда, както на Земята, така и в Тънкия свят. И на сън, и в будно състояние хората могат мислено да участват в най-възвишени дела. Така постепенно човек се вживява дотолкова в този прекрасен начин на мислене, че започва изцяло да се отдава на живота в Тънкия свят. Земният живот е несъизмерим по продължителност с живота във Висшия свят и затова е разумно в краткото (земно) пребиваване да се извлече най-много полза за продължителното (надземно) такова. (12–319)
Даже премествайки се в по-добра квартира хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи със себе си мръсни вехтории. Така внимателно и достойно трябва да си подготви човек и жилището в Тънкия свят. (11–535)
Планът на измерението определя загубите на енергия. Там, където плътният свят изисква усилия, там Тънкият свят не само че не го изисква, но и предоставя леко придвижване. В Тънкия свят главен лост е натрупаният духовен устрем. Да се пре-възмогне съпротивлението на Тънкия свят е възможно само чрез духовност. (10–319)
Тънкият свят наподобява в много отношения на Земния. Например праобразът на годишните времена може напълно да бъде осъзнат и в Тънкия свят. Също и образите на растения, планини и реки не са чужди на Тънкия свят, само че във видоизменено състояние. Сърцето, запазило спомена за Тънкия свят (от предишните съществувания), познава и цве-тята, и планините, и снега, и морето на този свят. (7–332)
Тънкият свят нерядко се описва като мрачно, студено царство на блуждаещите сенки. Но не произтичат ли от суеверието тези описания? Или от неумението да се възползват от качествата на това превъзходно състояние? Даже в земното състояние човек вижда това, което иска, още повече това важи за света, където всичко се формира от мисълта. Там обитателите могат да създават и да виждат според равнището на своето мислене. (12–14)