Завръщането на поета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Завръщането на поета». Краткое содержание книги:
Хари Бош, вече в ролята на частен детектив, поема случай, чиито нишки се преплитат с дирите на Поета. Въпреки враждебното отношение на бившите си колеги, с упоритостта на ветеран, Хари Бош препуска от враждебната пустиня в Невада и лъскавия Лас Вегас до най-тъмните кътчета на Лос Анджелис.
Вперих очи в името на яхтата, написано с черни букви на кърмата, и си спомних, че Тери някога ми беше обяснил смисъла му. Преследваща вълна била вълната, от която трябвало да се пазиш. Тя се появявала ненадейно, връхлитала те изотзад. Полезна философия. Не можех да не се запитам защо Тери не е предусетил онова, което го е връхлетяло изотзад.
Неуверено скочих от гумената лодка върху стъпалото и се пресегнах да я завържа, ала Грасиела ме спря.
— Аз няма да се кача — каза тя.
И поклати глава, като че ли да отклони убеждаванията ми. Вместо това ми подаде връзка ключове. Взех ги и кимнах.
— Просто не искам да се качвам — прибави Грасиела. — Стига ми онзи път, когато дойдох да му събера лекарствата.
— Разбирам.
— А и така ще върна лодката на кея, за да може Бъди да дойде с нея, ако се появи.
— „Ако“ ли?
— Не можеш винаги да разчиташ на него. Поне така казваше Тери.
— А какво ще правя, ако не се появи?
— Просто махни на някое водно такси. Те обикалят през петнайсетина минути. Няма да имаш проблем. Можеш да го пишеш на моя сметка. Което ми напомня, че още не сме разговаряли за хонорара ти.
Трябваше да повдигне този въпрос, естествено, но и двамата знаехме, че не върша тази работа за пари.
— Не е необходимо — отвърнах. — Ако се съглася да се заема с това, искам само едно нещо в замяна.
— Какво?
— Веднъж Тери ми разказа за дъщеря ви. Че сте я кръстили Сиело Азул.
— Точно така. Той избра името.
— Някога обяснявал ли ти е защо?
— Просто каза, че му харесвало. Някога познавал момиче с това име.
Кимнах.
— В замяна искам някой ден да се запозная с нея — когато всичко това свърши, искам да кажа.
Желанието ми накара Грасиела да се замисли за миг. После кимна.
— Тя е мило момиче. Ще ти хареса.
— Убеден съм.
— Познаваш ли я, Хари? Момичето, на което Тери е нарекъл дъщеря ни?
Погледнах я и кимнах.
— Да, може да се каже. Ако искаш, някой ден ще ти разкажа.
Тя също кимна и отблъсна лодката от стълбичката. Помогнах й с крак.
— Ключето е за вратата на каютата — поясни Грасиела. — С останалите сам ще се оправиш. Надявам се да намериш нещо полезно.
Кимнах и вдигнах връзката ключове, като че ли щяха да отворят всички врати пред мен. Проследих я с поглед, докато се върна на кея, после се качих на кърмата и влязох в рубката.
Някакво чувство за дълг ме накара да се покатеря по стълбичката до горния рул преди да вляза в яхтата. Смъкнах брезентовото покривало и за миг застанах пред руля и седалката и си спомних разказа на Бъди Локридж за това как Тери припаднал точно тук. Някак си ми се струваше уместно да припадне на руля, но след всичко, което вече знаех, в същото време ми се струваше ужасно. Поставих ръка на облегалката, сякаш я отпусках на нечие рамо. Реших, че ще намеря отговорите на всичките въпроси.
С хромираното ключе от връзката, която ми бе дала Грасиела, се отключваше огледалната плъзгаща се врата, водеща към вътрешността на яхтата. Оставих я отворена, за да проветря. Вътре миришеше на сол и мухъл. Проследих вонята до стелажа с пръчки и макари. Изкуствените примамки още си бяха на кордите. Заключих, че не са били измити и складирани както трябва след последното плаване. Не беше имало време. Не беше имало причина.
Исках да сляза по стълбата в каютата на носа, където знаех, че Тери е държал всичките си документи, но реших да оставя това място за накрая. Щях да започна с общата каюта и да продължа надолу.
Общата каюта бе функционално мебелирана с кушетка, стол и масичка отдясно. Зад седалката на вътрешния рул беше вградена чертожна маса. На отсрещната стена имаше ъглова гарнитура с червена кожена тапицерия. В ниската стена, която разделяше гарнитурата от камбуза, имаше телевизор, после идваше малкото стълбище, което водеше до предните каюти и банята.
Общата стая бе подредена и чиста. Застанах в средата и половин минута просто се оглеждах, преди да отида до чертожната маса и да отворя чекмеджетата. Маккейлъб беше държал там деловата си документация. Намерих списъци с клиенти и график за резервации. Имаше също данни за кредитни карти, които очевидно бе приемал като заплащане. Фирмата му имаше банкова сметка и в чекмеджето открих чекова книжка. Проверих счетоводната книга и видях, че почти всички приходи са отивали за гориво, пристанищни такси, риболовно и друго оборудване. Нямаше документи за плащане в брой, затова заключих, че ако бизнесът е бил печеливш, цялата печалба е идвала във формата на нерегистрирани приходи от клиенти в зависимост от броя им.