Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Разтоварването на кораба продължаваше денонощно, той не си доспиваше и сега силният дим от тютюна дразнеше гърлото му. А пък и в студения, сух въздух на Южния полюс тютюнът никак не бе приятен. И все пак Йошидзуми и Тагучи се разделяха и затова продължаваха да пушат, като издишваха гъст сивкав дим.
Рязко изпищя свирка. На новия модел хеликоптер „Бристол“ бяха затворили вратата (всъщност по-правилно е този хеликоптер да се нарича „Нов модел Микаса Л“, тъй като основният проект беше закупен от Япония, а после бяха направени редица усъвършенствувания).
— Ще се върна с хеликоптера „Самсън“ — каза Йошидзуми, срещайки погледа на Тагучи. — Той ще направи още един курс. Има да пренася още резервни части за турбината.
— И все пак наистина се разделяме — капитан Тагучи се хвана за релинга и погледна към остров Онгул, чиито скали едва забележимо чернееха сред синкавите ледове. Над острова, на височина няколко метра, се издигаше подвижна кула с обтекаема форма, на чийто връх беше зейнал черният отвор на хоризонтално поставена огромна кръгла тръба. Беше вятърен турбогенератор, монтиран по миналата година. Засега го държаха в резерва и го използваха за различни наблюдения.
По-надолу от генераторната кула под лъчите на прожектори на снега блестяха няколко бели купола, подобни на ескимоски иглу. Те се издигаха като мехури над леденото поле. А зад тях на фона на сивото небе се извисяваха огромните бели планини на Белия континент, който по площ се равняваше на Южна Америка. Тагучи се обърна надясно и се загледа в белите отвесни скали, които се очертаваха на изток от брега на Принц Улаф7, и после отново насочи поглед към хребета на дългата, покрита със сняг планинска верига. През 1964 година ивица от този източен бряг откъм глетчера в дъното на залива Лютцов-Холм беше наречена Морски бряг Соя и в бъдеще щеше да стане една от десетките национални изследователски станции. Същото място се превърна в опорна точка на Япония по време на международната експедиция „Разработка и експлоатация на Южния полюс“, чието начало бе поставено преди три години. А сега станцията „Шова“, където отначало набързо бяха построени четири малки къщички за първата група от единадесет души, презимувала тук от февруари 1957 година до следващата 1958, се превърна в голяма периодично действуваща база, състояща се от седем купола. Изследванията на Южния полюс, които бяха прекъснати от 1962 до 1965, отново се възобновиха.
— Строителството на купола върви доста бързо — промърмори Тагучи, като се вглеждаше в деветия район на станцията „Шова“, построен наскоро. — След като са отпуснати средства, вече са построени два купола. Въпреки че тези постройки са сглобяеми, темповете на работа са потресаващи. Как ги правите?
— Лепим ги — засмя се Йошидзуми. — Наистина сега строителството е много опростено. Напоследък са се появили здрави лепила. Казват, че в Америка се използват за лепене на метали и при космическите кораби. Някои от групата на цианакрилатните лепила действуват за две-три минути, при което в лепилния шев няма въздушни мехури. На пластмасовите пластини на купола има поредни номера, като те се лепят в определена последователност. Има два вида лепила — А и Б. Ако и двете повърхности са намазани с А или с Б, то залепването не се осъществява. Когато обаче едната повърхност е намазана с лепило А, а другата — с Б и двете повърхности се допрат, мигновено протича химическа реакция, при която се получава вещество АБ, и само след десет секунди дори и с лост не може да се разруши лепилният шев.
— Еех — въздъхна Тагучи. — Дали може да се живее в такава лепена къща при четиридесет градуса под нулата и при виелици със скорост петдесет метра в секунда?
— Ела, моля те, догодина в базата — каза Йошидзуми, като смукна още веднъж от угасналата лула. — Страшно приятно е, има и малък театър, и бар. Само жени няма. Когато чета дневника на групата на Нишибори — първите, презимували по тези места, направо изпитвам съжаление.
— Жалка работа — подхвана Тагучи, като оглеждаше задната част на капитанския мостик на атомния ледоразбивач „Ширетоко“. — Ледоразбивачът „Соя“, който докара тук първата група, е наистина жалка работа в сравнение с този. Беше ужасно стар модел.
— Казват, че онази вехтория можела да разбива леда на около метър и половина. Затова се наложило съветският ледоразбивач „Об“ и американският „Бартън Айлънд“ да му помагат — потвърди Йошидзуми.
— Да, така е — кимна Тагучи. — Моментът, в който се качих на „Ширетоко“, ми е като в сън. При нормална скорост двадесет и пет възела в час горивният прът се сменя веднъж на четири години. Възможностите за разбиване на лед са над осем метра, при положение че се работи с апарат с парна пушка.
7
Остров, намиращ се срещу североизточната част на залив Лютцов-Холм. На него е разположена японската база „Шова“. — Б.пр.