Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Почакайте малко.
Алекс, която беше вече до вратата, спря и се обърна:
— Моля?
— Тук няма полицейска служба.
Изумена от този факт, тя още го осмисляше, докато Рийд взе шапката и якето си. Пристъпи към нея, отвори й вратата и я последва навън.
— Хей, Сам! Аз излизам. Ще бъда отсреща в кафето.
Помощникът кимна с глава.
— Оттук, моля.
Рийд я хвана за лакътя и я поведе към малък асансьор в края на коридора.
Влязоха вътре заедно. Вратата изскърца, когато той я дръпна, за да се затвори. Скриптенето на зъбните колела не вдъхваше голяма сигурност, но Алекс все пак се надяваше, че ще стигнат благополучно догоре.
Опита се да преодолее страха, като се концентрира върху движението на асансьора. Рийд Ламбърт стоеше толкова близо до нея, че дрехите им се докосваха. Проучваше я с изпитателен поглед.
— Приличате на Селина — каза той.
— Знам.
— По ръста, маниерите, но все пак косата ви е по-тъмна и има червеникав оттенък. Очите й бяха кафяви, а вашите са сини. — Погледът му се премести върху лицето й. — Приликата е поразителна.
— Благодаря. Мисля, че майка ми е била красива.
— Всички мислеха така.
— Особено аз.
Асансьорът спря рязко. Тя изгуби равновесие и падна върху Рийд. Той я хвана за ръката, докато се стабилизира, но когато я пусна, Алекс се почувства замаяна и леко задъхана.
Стигнаха първия стаж. Той облече якето си, докато я водеше към задния вход.
— Колата ми с паркирана отпред — каза тя, когато напуснаха сградата. — Трябва да пусна още монети в паркингометъра.
— Не се притеснявайте. Ако получите квитанция за глоба — имате приятели на отговорни места.
Усмивката му не беше перфектна като на Джуниър, но предизвика приятно усещане в нея. Това й се стори странно, чудесно и обезпокояващо.
Бързата иронична усмивка изостри чертите на лицето му. Неговите четиридесет и три години си личаха, но пасваха добре на силното му, мъжествено телосложение.
Имаше тъмно руса коса, която не носеше по модата. Черната каубойска шапка бе нахлупена така, че ръбът й да бъде близо до веждите, които бяха два пъти по-тъмни от косата му.
Имаше зелени очи. Алекс забеляза това в момента, когато влезе в офиса му. Беше реагирала като всяка нормална жена при вида на привлекателен мъж. Той нямаше шкембе, нито пък беше отпуснат. Физически изглеждаше с двадесет години по-млад, отколкото беше в действителност.
Трябваше да си припомни, че е следовател в суверенен щат и че трябва да гледа на Ламбърт като на служебно лице, а не като жена. Освен това беше по-стар от нея с едно поколение.
— Носите ли униформа? — попита, когато пресякоха улицата.
Той носеше обикновени дънки „Левис“ — стари, избелели и тесни, — като тези, които носеха каубоите на родео. Якето му беше от кафява кожа, имаше широка яка и стигаше до кръста. Когато излязоха навън, слънцето блесна в очите им и той веднага сложи авиаторски слънчеви очила. Стъклата им бяха толкова тъмни, че вече не можеше да вижда очите му.
— Някога изпитвах страх от униформи, така че, когато станах шериф, им дадох да разберат, че никога няма да се облека така.
— Защо сте се страхувал от униформи?
Той направи кисела физиономия.
— По-скоро опитвах се да избягвам хората в униформа.
— Мошеник ли бяхте?
— Обръщах всичко с главата надолу.
— Имал ли сте си работа с полицията?
— За сбивания.
— Какво ви накара да се промените — някакво религиозно преживяване или страх? Една-две нощи, прекарани в затвор или поправително училище?
— Не. Просто осъзнах, че ако спазвам закона, ще мога да преследвам и закононарушителите — той сви рамене. — Това изглеждаше подходящ избор за кариера. Гладна ли сте?
Още преди тя да му отговори, отвори вратата на кафене „В & В“. Камбанката, поставена над вратата, извести тяхното влизане. Всички маси с червени пластмасови плотове и олющени хромирани крака бяха пълни. Рийд я поведе към едно свободно сепаре в ъгъла.
Поздравяваха го всякакви хора, облечени в най-различни облекла. Всички, с изключение на жените носеха ботуши. Алекс разпозна Имоджийн, секретарката на Нат Честейн. Когато преминаха покрай нейната маса, тя се наведе и започна оживено да обяснява на съседките си коя с Алекс. В заведението настъпи тишина и мълвата тръгна от маса на маса.
Без съмнение този микросвят на Пърсел се събираше всяка сутрин тук в това кафене. В центъра на вниманието им бяха обикновено местните новини, но сега всички бяха заети с разговори около връщането на дъщерята на Селина в града.