Истината

Лорд Ветинари, Патрицият на Анкх-Морпорк, почовърка мастилото в мастилницата. Беше заледено.

— Никога ли не палите свестен огън? — учуди се Хюнон Ридкъли, Старши жрец на Слепия Йо и неофициален говорител на религиозните среди в града. — Не че обичам задуха, но тук направо си е мразовито!

— Ободряващо — поправи го Ветинари. — Странно, ледът е по-светъл от мастилото. Каква е причината според вас?

— Нещо научно — уклончиво отвърна Хюнон.

Подобно на своя брат-магьосник Архиканцлер Муструм, и Хюнон предпочиташе да не си занимава главата с глупашки въпроси. В работата и с боговете, и с магията беше задължително да си разумен и твърд човек. Братя Ридкъли бяха потвърди от скала. И в някои отношения също толкова разумни.

— Както и да е… За какво говорехме?

— Хавлък, трябва да сложите край на това. Знаете какво е… споразумението ни.

Ветинари сякаш беше запленен от мастилото.

— „Трябва“ ли казахте, ваше преподобие? — попита невъзмутимо, без да отделя поглед от синкавия лед.

— Знаете защо сме против тази щуротия с наборното печатарство!

— Напомнете ми… Хъм, вижте как ледът подскача нагоре-надолу…

Хюнон въздъхна.

— Словото е прекалено важно, за да го оставяме на някакви си машинарии. Знаете, че нямаме възражения срещу гравьорството. То запечатва думите подобаващо. Но думи, които могат да бъдат пръснати и използвани за направата на други думи… ами че това е опасно! Струваше ми се, че и вие не одобрявате?

— Общо взето, да — потвърди Патрицият. — И все пак, ваше преподобие, дългите години начело на този град ме убедиха, че не може да се сложи спирачка на вулкан. Понякога е по-добре да оставим нещата на естественото им развитие. Обикновено всичко стихва след време.

— Хавлък, не винаги сте подхождал толкова нехайно — отбеляза Хюнон.

Патрицият го удостои с хладен поглед, който се проточи две-три секунди отвъд границата на поносимостта.

— Гъвкавостта и желанието да разбера новото винаги са били сред приоритетите ми — сподели Патрицият.

— Божичко, нима?

— Именно. И бих желал, ваше преподобие, вие и вашият брат също да проявите гъвкавост, като проумеете, че това начинание е подето от джуджета. Известно ли ви е, ваше преподобие, кой е градът с най-голямо джуджешко население?

— Моля? А… Я да видим… Не беше ли онзи в…

— Да, отначало всички реагират така. Но всъщност е Анкх-Морпорк. Тук вече живеят над петдесет хиляди джуджета.

— Че възможно ли е това?!

— Така е, уверявам ви. В момента поддържаме чудесни отношения с джуджешките общности и в Меден рудник, и в Юбервалд. И винаги се старая дружески протегнатата ръка на града да сочи леко надолу. Убеден съм, че при сегашното застудяване всички се радваме на шлеповете, натоварени с въглища и масло за лампи от мините на джуджетата. Схващате ли намека?

Хюнон се озърна към камината. Колкото и да му се струваше невероятно, самотна въглена буца тлееше там.