Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Твое дело ли са? — подкачих го аз, сочейки реликвите, които беше изложил.
— Не, не, сър — гласът му се изви напевно, сякаш в мое лице виждаше бъдещ купувач. — Истински реликви, сър, до една!
Описа ми всеки предмет.
Ама че шмекерии!
Къдрица от главата на Самсон отпреди Далила да я обръсне. Трън от венеца, който римляните сложили на главата на Спасителя. Едно от мускалчетата на Мария Магдалена. Перо от крилото на архангел Гавраил. Дървен чук, притежаван някога от свети Йосиф Обручник. Парче желязо, което уж било от решетката, върху която е бил изгорен свети Лаврентий. Две парчета от Честния кръст. Кърпичка, използвана от Дева Мария. Обица на съпругата на Пилат Понтийски. Късче от краекожието на Ирод Велики. Пет парчета от препаската на благоразумния разбойник23. Очукана чаша, която някога е била на света Урсула. Кичури от косите на всяка една от десетте хиляди девици, избити от римляните в Германия.
— Аз съм ги събирал — заяви Лъдгейт. — Пътувал съм, сър, ходил съм чак отвъд Златния рог. Виждал съм крилете на дявола, разперени над Арабия, и съм се сблъсквал с какви ли не опасности, докато ги събирах. Това е безценно богатство, благословено от Негово светейшество папата! — той ме потупа по рамото и ме погледна право в очите — въплъщение на мъжество и честност. — Занеси ги в Лондон — увещаваше ме. — Иди в кръчмата „Мъждивият фенер“, близо до Уайтфрайърс. Боскъм, кръчмарят, ще ти позволи да ги продаваш из уличките наоколо. Мястото е добро, на пътя на вярващите към лондонските църкви.
(Вие, млади приятели, чеда на протестантството, не знаете, че в онези времена на търговия с реликви продавачите трябваше да разполагат с място, където да предлагат стоката си, и че кръчмарите често им осигуряваха такова срещу заплащане.)
Посочих сбирката.
— Колко искаш за всичките?
— Петнайсет сребърни лири.
— Дванайсет — отвърнах му аз.
— Тринайсет — възрази той.
Плюхме си на дланите и си стиснахме ръцете, и аз се прибрах у дома като един от най-големите търговци на реликви в цяла Европа.
Глава втора
Стори ми се странно да се прибера в имението сам. Все едно, управителите бяха честни и работливи хора, а училището беше затворено, така че посветих цялото си време и всичките си сили на подготовка на великите си реликви. Лондон беше забранена територия за мен, затова измъкнах старата веленова карта и вперих алчен поглед в Или, Норич и други процъфтяващи заради търговията с вълна градове, чиито жители лесно се разделяха с парите си. Поразтърсих се из библиотеката на Бенджамин, открих трактат за реликвите и жадно погълнах всяка дума. Перлата в моята сбирка беше върхът на копието, на което се натъкнах случайно, когато Бенджамин изгори лекарствата ми. Стоманеното острие още беше в добро състояние и аз грижливо го обработих със специална билкова настойка. Когато приключих, сивата стомана блестеше, а гравираният римския орел и буквите „SPQR“24 се открояваха ясно. Бог знае откъде се беше взело! Не изглеждаше като бойно копие, ами като онези, които войниците са носели по време на тържествени церемонии.
Отидох в гората и намерих подходящо парче ясен, което обелих, изсуших и натрих с въглен, за да му придам старинен вид. Трябваха ми още само няколко капки кръв и ето че разполагах с копието, с което центурионът беше пробол Спасителя в ребрата. Разбира се, нямаше да я представям за Христовата кръв. Щях да казвам, че кръвта е на някакъв мъченик, който е крил копието, докато благодарение на собствената си интуиция и с Божието благоволение съм го намерил аз, Роджър Шалот, прекупвач на реликви в името на Негово светейшество папата. И така, вече бях готов за пазара, но дали пазарът беше готов за мен?
След пет дни упорита работа се запътих към кръчмата „Белият елен“ в селото, понесъл в торбата си чудотворното копие и още няколко реликви. Настаних се близо до прозореца в салона, откъдето можех да наблюдавам вратата. (Вярвам, че ще се вслушате в съвета ми, млади приятели. Влезете ли в кръчма или пивница, винаги сядайте близо до прозореца или до вратата, понеже никога не знаете кога ще ви се наложи да се измъкнете, а понякога това се оказва по-скоро, отколкото предполагате. Така ще можете да излетите като вятър, случи ли се да ви припари под краката.) Кръчмата беше пълна. Забелязах Едмънд Попълтън, сина на Голямата уста, който разпалено обсъждаше цената на зърното. Наблюдавах мазната му физиономия, нищо и никаквите му мустачки и брада и приличното му на бъчва бирено шкембе и се зачудих защо богатството трябва да отива при хора като него, които дори не са в кой знае каква нужда, докато бедните си лягат с празен стомах? Седях и му се хилех над чашата си с ейл, а глупакът се хвана на въдицата.
23
Единият от двамата разбойници, разпнати заедно с Христос, който се разкаял за греховете си в последния си час. — Бел.прев.
24
Senatus Populusque Romanus (лат.) — Сенатът и народът на Рим. — Бел.ред.