Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Глава втора

Стори ми се странно да се прибера в имението сам. Все едно, управителите бяха честни и работливи хора, а училището беше затворено, така че посветих цялото си време и всичките си сили на подготовка на великите си реликви. Лондон беше забранена територия за мен, затова измъкнах старата веленова карта и вперих алчен поглед в Или, Норич и други процъфтяващи заради търговията с вълна градове, чиито жители лесно се разделяха с парите си. Поразтърсих се из библиотеката на Бенджамин, открих трактат за реликвите и жадно погълнах всяка дума. Перлата в моята сбирка беше върхът на копието, на което се натъкнах случайно, когато Бенджамин изгори лекарствата ми. Стоманеното острие още беше в добро състояние и аз грижливо го обработих със специална билкова настойка. Когато приключих, сивата стомана блестеше, а гравираният римския орел и буквите „SPQR“24 се открояваха ясно. Бог знае откъде се беше взело! Не изглеждаше като бойно копие, ами като онези, които войниците са носели по време на тържествени церемонии.

Отидох в гората и намерих подходящо парче ясен, което обелих, изсуших и натрих с въглен, за да му придам старинен вид. Трябваха ми още само няколко капки кръв и ето че разполагах с копието, с което центурионът беше пробол Спасителя в ребрата. Разбира се, нямаше да я представям за Христовата кръв. Щях да казвам, че кръвта е на някакъв мъченик, който е крил копието, докато благодарение на собствената си интуиция и с Божието благоволение съм го намерил аз, Роджър Шалот, прекупвач на реликви в името на Негово светейшество папата. И така, вече бях готов за пазара, но дали пазарът беше готов за мен?

След пет дни упорита работа се запътих към кръчмата „Белият елен“ в селото, понесъл в торбата си чудотворното копие и още няколко реликви. Настаних се близо до прозореца в салона, откъдето можех да наблюдавам вратата. (Вярвам, че ще се вслушате в съвета ми, млади приятели. Влезете ли в кръчма или пивница, винаги сядайте близо до прозореца или до вратата, понеже никога не знаете кога ще ви се наложи да се измъкнете, а понякога това се оказва по-скоро, отколкото предполагате. Така ще можете да излетите като вятър, случи ли се да ви припари под краката.) Кръчмата беше пълна. Забелязах Едмънд Попълтън, сина на Голямата уста, който разпалено обсъждаше цената на зърното. Наблюдавах мазната му физиономия, нищо и никаквите му мустачки и брада и приличното му на бъчва бирено шкембе и се зачудих защо богатството трябва да отива при хора като него, които дори не са в кой знае каква нужда, докато бедните си лягат с празен стомах? Седях и му се хилех над чашата си с ейл, а глупакът се хвана на въдицата.