Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
На вратата се позвъни. Беше Бърк Денингс. Самотник по душа, той често наминаваше да я види. Крис се усмихна печално и поклати глава, като го чу как подметна нецензурна дума на Карл, когото мразеше незнайно защо и постоянно го тормозеше.
— Здрасти, къде ми е питието! — тросна се той още от прага и забърза към барчето, без да я гледа, с ръце в джобовете на смачкания си шлифер.
Изглеждаше раздразнен, гузен и някак разочарован.
— Пак ли дебнеш? — попита Крис.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — изсумтя Денингс.
— Познавам това изражение.
Беше го виждала такъв, когато снимаха заедно филм в Лозана. През първата им вечер в изискан хотел с изглед към Женевското езеро Крис не можа да заспи. Малко след пет сутринта тя скочи от леглото, облече се и слезе във фоайето, да търси кафе или компания. Докато чакаше асансьора, тя погледна през прозореца и видя Денингс да крачи вдървено по брега на езерото с ръце в джобовете на шлифера, без да обръща внимание на февруарския студ. Когато Крис слезе във фоайето, Бърк тъкмо влизаше.
— Пукната курва не се мярка на хоризонта! — изтърси разочаровано той, бързо мина край Крис, без да я поглежда и пое с асансьора към стаята си да спи. Когато по-късно Крис спомена шеговито за инцидента, режисьорът побесня и я обвини, че „страда от излишък на халюцинации“, на които хората „сигурно ще повярват само защото си кинозвезда!“. Освен това я нарече „луда за връзване“, но после я утеши с предположението, че „може би“ все пак е видяла някого и се е припознала. „Не е напълно изключено — призна невъзмутимо той, — прабаба ми е била швейцарка.“
Крис мина зад бара и му напомни за случая.
— Да, същото изражение, Бърк. Колко джин-тоника ти се събраха за днес?
— Не ставай глупава! — отсече Денингс. — Цяла вечер бях на чай, представяш ли си, скапано факултетско чаено парти!
Крис кръстоса ръце върху плота.
— Къде си бил? — скептично попита тя.
— Добре де, присмивай ми се!
— Значи си се натряскал на чаено парти заедно с йезуитите?
— Не, йезуитите бяха трезви.
— Те не пият ли?
— Да не си се побъркала? Къркаха като разпрани. В живота си не съм виждал такива пияндета!
— По-тихо, Бърк. Ригън може да чуе.
— Да, Ригън — прошепна Денингс. — Разбира се! А сега къде ми е проклетото питие?
Крис неодобрително поклати глава и извади бутилка и чаша.
— Ще ми кажеш ли какво си дирил на факултетско чаено парти?
— Тъпите пиари вечно ме пращат да върша твоята работа. За Бога, обсъждахме как сме им одрискали територията — промърмори благочестиво режисьорът.
— Хайде, смей ми се! Да, за това само ви бива всичките — да се смеете и да въртите задници.
— Аз само стоя и се усмихвам невинно.
— Е, така или иначе някой трябваше да им направи шоу.
Крис посегна и плъзна пръст по белега над лявата вежда на Денингс — спомен от жестокия удар на екшън-героя Чък Дарън в последната вечер на предишния му филм.
— Избелява — каза загрижено Крис.
Денингс се навъси зловещо.
— Ще се погрижа повече да не го вземат в свестен филм. Вече пуснах слуха.
— Стига, Бърк. За такава дреболия?
— Този човек е смахнат, скъпа! Луд за връзване и много опасен! Бога ми, той е като дърто псе, дето дреме кротко на припек, а един ден скача изневиделица и жестоко захапва някого за крака!
— И разбира се, целият инцидент няма нищо общо с твоите приказки пред целия снимачен екип, че актьорската му игра е путкинска излагация от сорта на борбата сумо?
— Скъпа, това беше грубо — упрекна я благочестиво Денингс, поемайки от ръката й чаша джин-тоник. — Мила моя, за мен е съвсем допустимо да кажа „путкинска“, но не и за любимеца на Америка. А сега разкажи как си, моя малка звездичке на песните и танците.
Крис сви рамене и се подпря на плота.
— Хайде, кажи ми, скъпа, унила ли си?
— Де да знам.
— Сподели със скъпия си чичо.
— По дяволите, май трябва да пийна нещо.
Крис рязко се надигна и посегна към шишето водка.
— О, да, превъзходно! Блестяща идея! Е, какво има, съкровище? Какво те мъчи?