Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Има си хас.
Да можеше Кортейо да види физиономиите на мексиканците и погледите, които си размениха, щеше да е на съвършено различно мнение.
— Изгасете огъня! — заповяда той. — Време е да започваме.
Заповедта бе незабавно изпълнена.
Мексиканците бяха убедени в успеха на своя план. Те трепереха от алчност да получат тези съкровища в ръцете си.
Тъй като огнестрелните оръжия щяха да пострадат от водата, свалиха ги от себе си, но така, че по-късно всеки лесна да открие своето. Сетне прегърнаха сноповете си и навлязоха по отделения в реката, както им бе отредено.
Кортейо щеше да ги придружава на сал, направляван от двама добри плувци.
— Напред! — изкомандва той.
След тази полугласна команда плувният излет започна.
С помощта на тръстиковите снопове безделниците плуваха лесно и сигурно и бяха оставили половината гЗазстояние, когато от първия катер се извисиха ракети. Изплашиха се, тъй като цялата арена се освети като ден. За свое изумление констатираха, че екипажът е на своя пост.
— Огън! — прозвуча гласът на лорда.
Оръдията загърмяха и само за миг водата на реката сякаш завря. Пръските хвърчаха високо под мощта на забиващия се картеч. Отвсякъде се чуваха сподавени викове и проклятия и главите на много плувци изчезнаха от повърхността на реката.
Един куршум улучи единият отдвамата, които направляваха сала на Кортейо.
— Santa Madonna, помогнете! — извика той. — Ударен съм в ръката. Не мога повече!
Раненият изпусна сала и когато в следващия миг наново се издигнаха ракети, спътникът му го видя да потъва.
— Дръж се здраво с неувредената ръка — посъветва Кортейо.
— Твърде късно е, сеньор — изпъхтя другият. — Клетникът вече потъна.
Сигурно е бил улучен це само в ръката.
— Тогава си стой неотклонно на мястото! Как стоят нещата? Нищо не виждам.
— Изстреляха ракети от кораба.
— По дяволите! И стрелят с оръдия? Има ли улучени?
— Да, сеньор?
— Трябва да се ускори качването на борда.
— О, от тая работа нищо няма да излезе! Всички вече бягат към брега, по-точно онези, които оцеляха.
— Пъкъл и сатана! Всички? Значи нападението не сполучи?
— Никак, сеньор!
— Ох, защо не мога да виждам! Тогава всичко щеше да е различно!
— Нямаше да е по-различно. Зрението не е закрила срещу картеча.
— Закарай и мен на брега!
— Дори и на ум не ми идва — отвърна човекът, преминал изведнъж на съвсем друг тон. — Повече няма да ви направлявам.
— Я виж ти! Защо?
— Защото ми е запретено да ви отвеждам на брега. Кортейо остана като гръмнат. Внезапно доби представа в каква опасност се намира поради слепотата си.
— Кой ти го е запретил? — запита напрегнато.
— Моите камарад — отвърна човекът, като придаде посока не към брега.
— Значи бунт, метеж?
— Наречете го, както желаете! Бих могъл вече да съм ви напуснал, но додето салът ми върши услуга, ми се ще да си говорим.
— Гръм и мълния! Каква е причината да не искат повече да ми се подчиняват!
— Защото вече не сте необходим. Вие само ни пречите, сеньор.
— Помислете за паричния дял!
— Той не ни допада. Предпочитаме всичко.
— А-а! На това ли е хвърлено око? Човече, кажи ми истината! Действително ли ще бъда изоставен?
— Да.
Ужасен страх започна да се промъква в Кортейо.
— Какво искат да правят с мен? — запита треперещ.
— Изпървом мислеха да ви пречукат, но после се реши да ви спуснем с този сал по реката. Останалото ще си дойде от само себе си.
— Човече, нима възнамеряваш да го сториш? В такъв случай ще ти попреча.
Кортейо се бе проснал на сала. Главата му се намираше в близост до мястото, където се държеше плувецът.
— И как смятате да я захванете тая работа? — ухили се онзи.
— По този начин! — отвърна Кортейо и, при все че не можеше да вижда, посегна и улови здраво човека за ръката.
— Аха — обади се оня. — Да не би да искате да ме задържите? Нищо няма да постигнете. Ще разберете колко е лесно да се браниш срещу един слепец.
— Ще ти удвоя паричния дял.
— Твърде малък е. Няма да допусна да ме подкупите и в никой случай не бива да ви откарвам на брега. Сбогом!
Салът беше се доближил до брега.
— Не, няма да те пусна!
С тези думи Кортейо с удвоена сила вкопчи пръсти в китката на мексиканеца.
— Е, тогава съм принуден да употребя сила! — извика последният. Изтегли с другата ръка мачетето от пояса си и опря лезвието на острия като бръснач нож в ръката на Кортейо. — Умолявам ви да ме пуснете, в противенслучай ще ви отсека пръстите!