Кухата игла
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухата игла». Краткое содержание книги:
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение при сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
— Но как живее? За да живее, са нужни храна, вода!
— Нищо не мога да ви кажа… Нищо не знам, но той е там, заклевам се, така съм сигурен, сякаш го виждам. Той е там!
— А ако умре? — прошепна господин Фийол.
— Ако умре и неговата банда узнае това, пазете госпожица Дьо Сен Веран, защото отмъщението ще бъде ужасно.
След няколко минути въпреки настояването на господин Фийол, който на драго сърце би оставил при себе си този чудесен помощник, Ботрьоле замина за Диеп, защото ваканцията му свършваше. В пет часа пристигна в Париж, а в осем часа влизаше заедно с приятелите си в лицея Жансон.
След внимателно, но безрезултатно претърсване на развалините на Амбрюне Ганимар се върна в Париж с бързия вечерен влак. Като влезе у дома си, намери следното писмо:
„Господин главен инспектор,
Събрах няколко допълнителни сведения, които сигурно ще Ви заинтересуват. От една година насам Арсен Люпен — живее в Париж под името Етиен дьо Водре. Това име сигурно често сте срещали в светската хроника и в спортните новини. Никой не знае с какво се занимава. Постоянната му квартира е на улица Марбьоф № 36. Моля Ви да обърнете внимание, че улица Марбьоф се намира до пощенски клон 45. От четвъртък, 23 април, един ден преди нападението в Амбрюне, никой нищо не знае за Етиен дьо Водре. Приемете моята благодарност за вниманието, което проявихте към мен.
Изидор Ботрьоле
П. П. Не мислете, че ми е било трудно да събера тези сведения. Сутринта, когато се извърши престъплението, имах щастливото хрумване да разгледам каскета на беглеца, преди да бъде подменен от фалшивия файтонджия. Името на шапкаря бе достатъчно, за да науча името и адреса на купувача.“
На другия ден сутринта Ганимар отиде на улица Марбьоф № 36. След като поразпита портиерката, заповяда да отключат квартирата, но не намери нищо подозрително освен малко пепел в камината. Преди четири дни идвали двама негови приятели, които изгорили всички писма. В момента, когато излизаше, Ганимар срещна пощенския раздавач, който носеше писмо за господин Дьо Водре. То беше от Америка и съдържаше следните няколко реда:
„Господине,
Потвърждавам отговора, които дадох на агента Ви. Изпратете картините на Дьо Жевър така, както досега. Ако успеете, прибавете към тях всичко останало, в което много се съмнявам.
Една непредвидена работа ме накара да замина. Сигурно ще пристигна едновременно с това писмо. Ще ме намерите в Гранд хотел.