Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— А какво мислите вие, архилекторе?
— Честно ли? Не съм сигурен, че ми допадат методите ти и смятам, че арогантността ти не е напълно оправдана. Но ми харесват резултатите ти. Определено съм доволен от твоите резултати. — Сълт рязко затвори свитъка с документи и положи длан отгоре му, после се наведе над масата към Глокта. Точно както аз правя с моите затворници, когато искам самопризнание. — Имам задача за теб. Задача, в която твоите умения ще намерят много по-добро приложение, отколкото в преследването на дребни контрабандисти. Задача, с която ще можеш да си възвърнеш доброто име в Инквизицията.
Архилекторът направи дълга пауза.
— Искам да арестуваш Сеп дан Тюфел.
Глокта се намръщи. Тюфел?
— Началникът на Монетния двор ли, Ваше високопреосвещенство?
— Същият.
Началникът на Кралския монетен двор. Важна личност от влиятелно семейство. Твърде голяма риба за моята малка мрежа. Опасна риба с влиятелни приятели. Арестът на такъв човек може да се окаже рисково начинание. Начинание с фатален край.
— Мога ли да попитам защо?
— Не. Остави на мен да мисля за това. Ти се съсредоточи в измъкване на самопризнанието му.
— Самопризнание за какво, архилекторе?
— Корупция и държавна измяна, естествено! По всичко личи, че нашият приятел, началникът на Кралския монетен двор, е бил крайно недискретен в личните си дела. Изглежда е вземал подкупи и е заговорничел с Текстилната гилдия срещу краля. В тази връзка би било добре, ако някой виден представител на гилдията го уличи.
Със сигурност не е просто съвпадение, че точно в момента в стаята ми за разпити седи виден представител на Текстилната гилдия. Глокта вдигна рамене.
— Веднъж започнат ли хората да говорят, шокиращи истини и имена излизат наяве.
— Много добре. — Архилекторът махна с ръка. — Свободен си, инквизиторе. Утре по същото време ще дойда за самопризнанието на Тюфел. Добре ще е да разполагаш с него.
Глокта дишаше бавно, докато с мъка вървеше обратно по коридора. Вдишай, издишай. Спокойно. Той не беше очаквал да напусне жив стаята. А ето, че вече се движа по високите етажи. Лично възложена задача от архилектора. Измъкване на самопризнание за държавна измяна от един от най-влиятелните мъже в Съюза. Възможно най-високите етажи на властта, но докога? Защо точно аз? Заради резултатите ми? Или защото на никого няма да липсвам след това?
— Много се извинявам за всичките прекъсвания днес, наистина, тук е направо като бордей, всеки влиза, излиза.
Сцепените, подути устни на Рюз се изкривиха в тъжна усмивка. Да се смееш в такъв момент, този човек е истинско чудо. Време е да приключваме.
— Да бъдем честни, Рюз. Никой няма да ти се притече на помощ. Нито днес, нито утре, никога. Ти ще си признаеш. Въпросът е кога и в какво състояние ще бъдеш, когато го направиш. Нищо не печелиш, като отлагаш. Само болка. А ние имаме още много от нея.
Трудно можеше да се прочете някакво изражение по окървавеното лице на Рюз, но при тези думи раменете му увиснаха. С трепереща ръка той натопи писалката в мастилото и написа името си в долния край на листа със самопризнанието. Отново печеля. От това намалява ли болката в крака ми? Зъбите ми връщат ли се обратно в устата ми? Имам ли някаква полза от това, че унищожих човек, когото някога наричах свой приятел? Защо тогава го правя? Единственият отговор беше тихото дращене на писеца по хартията.
— Отлично — каза Глокта. Практик Фрост обърна листа от другата страна. — Това списък със съучастниците ти ли е?
Глокта мудно проследи с поглед имената. Неколцина младши членове на гилдията, трима капитани на кораби, офицер от градската стража, двама низши служители в митницата. Ама че безвкусна рецепта. Да видим не може ли да добавим малко подправка. Той извъртя листа и го плъзна по масата обратно към Рюз.
— Рюз, добави името на Сеп дан Тюфел към списъка.
Дебелакът изглеждаше смутен.
— Началникът на Монетния двор ли? — смотолеви той през подпухналите си устни.
— Самият той.
— Но аз никога не съм виждал този човек.
— Е, и? — рязко отвърна Глокта. — Прави каквото ти казвам.
Рюз застина със зяпнала уста.
— Пиши, дебело прасе такова.
Практик Фрост изпука кокалчетата на ръцете си.
Рюз облиза отново устни.
— Сеп… дан… Тюфел — измънка той под носа си, докато изписваше името.