Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Господин Витал е на съвещание с персонала от музея. Ще се върне следобед.
Томаш остана нерешително на мястото си.
— Ами… нося отчета за пътуването ми до Кайро. Може би е по-добре да се върна по-късно?
Албертина седна на бюрото.
— Оставете го тук — предложи. — Когато господин Витал се върне, ще му го предам. А ако той има въпроси, ще се свържа по-късно с вас, съгласен ли сте?
Историкът отвори чантата и извади няколко страници, хванати с кламер в единия край.
— Много добре — каза той, докато подаваше страниците на секретарката. — Ето отчета. Нека той да ми се обади, ако е нужно.
Томаш се обърна да излиза, но Албертина го спря.
— Професоре!
— Да?
— Обади се Грег Съливан от американското посолство. Помоли да му се обадите веднага щом можете.
Историкът се върна по същия път и отиде в кабинета си, малко помещение на партера, ползвано обикновено от консултантите на фондацията. Седна зад бюрото и се зае за работа, уточнявайки графика на лекциите до края на семестъра.
Прозорецът на кабинета гледаше към градината, където листа и трева се полюшваха от вятъра като в ливада, с блеснали на слънцето капчици роса, досущ като скъпоценни камъни. Обади се на един асистент и уговори с него подробностите около лекциите, обещавайки да остави във факултета конспектите, които довършваше. После потърси в паметта на телефона номера на културния аташе от американското посолство и му позвъни.
— Съливан на телефона.
— Здрасти, Грег. Томаш Нороня е, от «Гулбенкян».
— Hi, Томаш. Как сте?
Американският културен аташе говореше португалски със силен американски акцент.
— Всичко е наред. А вие как сте?
— Great.12 Как беше в Кайро?
— Нормално. Мисля, че ще сключим сделка за закупуването на стелата, която отидох да проуча. Сега е ред на администрацията да реши, разбира се, но моето мнение е положително и поставените условия ми се струват приемливи.
— Не знам какво толкова специално намирате в тези египетски вехтории — разсмя се американецът. — Мисля, че има по-интересни неща, за които човек да си похарчи парите.
— Говорите така, защото не сте историк.
— Може би. — Смени тона. — Томаш, помолих да ми се обадите, защото се налага да отскочите тук, до посолството.
— Защо? Какво става?
— Става въпрос за… за нещо, което не бих искал да обсъждаме по телефона.
— Да не би да има някакви новини относно предложението, което направихме на «Гети център». Може би в Лос Анджелис са одобрили…
— Не, не е това — прекъсна го Съливан. — Става въпрос за нещо друго.
— Хм — промърмори Томаш, опитвайки се да отгатне какво ли би могло да е. Може да е някаква новост в Еврейския музей, помисли той. Откакто беше започнал да учи иврит и арамейски език, американският културен аташе често му натякваше, че трябва да отиде до Ню Йорк да види музея.
— Добре. Кога искате да мина?
— Днес следобед.
— Следобед ли? Не знам дали ще мога. Родителите ми ще пристигнат след малко, а трябва да мина и през факултета.
— Томаш, трябва да се видим днес следобед.
— Но защо?
— Преди малко пристигна един човек от Америка. Дошъл е специално, за да говори с вас.
— За да говори с мен ли? Кой е този човек?
— Не мога да ви кажа по телефона.
— О, моля ви.
— Не мога.
— Да не е Анджелина Джоли?
Съливан се разсмя.
— Gosh13, вие наистина сте обсебен от Анджелина Джоли. Отново ми говорите за нея.
— Просто жената има забележителни… атрибути — отвърна Томаш с усмивка. — Но щом не е Анджелина Джоли, тогава кой?
— Ще видите.
— Грег, прекалено зает съм, за да се занимавам с досадници, разберете ме. Ако не ми кажете кой е, няма да дойда при вас.
Културният аташе се колебаеше от другата страна на линията.
— Okay, ще ви подскажа малко. Но ще ми обещаете, че ще наминете тук в три следобед.
— В четири.
— Много добре, в четири следобед тук, в посолството. Но нали наистина ще дойдете?
— Бъдете спокоен, Грег.
— Добре тогава. До скоро.
— Чакайте — почти извика Томаш. — Още нищо не сте ми подсказали, по дяволите.
Съливан прихна.
— Damn14! Надявах се да забравите.
— Много хитро, нали. И така? Какво ще ми кажете?
— Поверително е.
— Да, добре. Хайде, изплюйте камъчето!
— Okay — съгласи се американецът. Пое дълбоко дъх. — Ето го и камъчето.
— Кажете.
— Томаш, предполагам сте чували за ЦРУ?
Историкът си помисли, че не е чул добре.
12
Великолепно, чудесно (англ.). — Б.р.
13
Боже мой! (англ.). — Б.р.
14
По дяволите! (англ.). — Б.р.