Жертвата неизвестна

Пред Татяна седеше среден на ръст млад мъж на около 22–23 години, с нагла усмивка на лицето, която разкриваше грозните му зъби. Той не показваше никакви признаци, че месецът, прекаран в тясната килия с около петнадесетина диви мъже, е превърнал Суриков в сговорчив или поне в потиснат човек. Очевидно мъжът напълно се бе адаптирал към средата.

— Впрочем — каза тя невъзмутимо — въпросът, който зададохте, наистина е интересен. Защо делото още не е приключило, как мислите? Двама други следователи са се занимавали с него преди мен. Какво стана, не можахте ли да намерите общ език с тях?

— Защо да не съм могъл? — сви рамене Суриков. — Много добре си говорихме с тях, бяхме любезни помежду си и аз чистосърдечно и искрено отговорих на всичките им въпроси. Не зная какво не им хареса. Вие просто трябва да намерите извършител, за да му лепнете делото, а аз съм най-подходящ за това. По тази причина не ме оставяте на мира и непрекъснато ровите, за да ме вкарате колкото може по-ловко в затвора. Защото мене — ей ме на, стоя пред вас и дори вече сте ме прибрали в килията, тъй че нямате никакви грижи, а ако престъпникът е някой друг, тепърва ще трябва да го търсите. Хайде, започвайте направо с разпита, няма защо да търсите заобиколни пътища.

Тъй, помисли си Татяна, тактиката му е ясна. Аз, граждани следователи, нямам нищо общо с това, но щом като вие не ми вярвате, това си е ваш дълбоко личен проблем и аз нямам намерение да ви помагам за неговото решаване. Все едно, рано или късно ще ме пуснете, пък и да не ме пуснете, тук, в ареста, срокът на присъдата си тече, което означава, че ще лежа по-малко в затвора. Защото на всички — дори и на начинаещите престъпници — е известно, че в затвора е много по-лошо, отколкото в предварителния арест. Съдейки по отговорите на всевъзможните й въпроси, този отъркал се в престъпния свят юноша никога не бе лежал в затвора и дори не е бил арестуван. Явно се бе случвало да го задържат, но само за три дни заедно с бандата и после са го пускали. Многократно бе попадал в ръцете на милицията, когато тя е прочиствала поредния вертеп, но винаги са пускали на свобода Сергей Суриков. Той нито веднъж не е влизал в полезрението на органите на реда по време на хайки — не бе хващан в състояние на наркотично опиянение, у него нито веднъж не бяха откривали и грам дрога, някаква таблетка, нито хашиш. Да не би пък да е чак толкова хитър? И предвидлив? Или…

Татяна чак потръпна, тъй като идеята, която внезапно я споходи, й се стори страшно интересна. Че защо пък да не я провери?

— По име и бащино име ли да се обръщам към вас или може само по име? — осведоми се тя.