Лицето [bg]

На всяка врата имаше шпионка, която даваше възможност на обитателя да огледа посетителя, преди да реши дали да му отвори. Възможно бе Рейнърд вече да наблюдаваше гърба на Итън.

След като не получи отговор и на почукването, той се извърна от вратата на Кийзнър и се престори, че се ядосва. Избърса лицето си от дъжда с една ръка. После прекара същата ръка през мократа си коса. Изтръска глава и се огледа нагоре-надолу по коридора.

Когато Итън позвъни на 2Б, човекът с ябълката отвори почти веднага, без да се предпазва със закачена верига.

Макар че определено отговаряше на образа от охранителната камера, той се оказа много по-привлекателен, отколкото бе изглеждал в дъжда предишната нощ. Приличаше на актьора Бен Афлек.

В допълнение към приликата с Афлек обаче в него имаше нещо смразяващо, напомнящо на приема в мотела „Бейтс“, което всеки почитател на Антъни Пъркинс веднага би разпознал. Стиснатите ъгълчета на устните му, пулсиращата вена в дясното слепоочие и особено студеният блясък в очите му говореха, че вероятно е взел метамфетамин и макар да не е напълно опиянен, лети високо в облаците.

— Извинете ме, господине — поде Итън още докато вратата се отваряше, — съжалявам, че ви безпокоя, но ми е много необходимо да се свържа с Джордж Кийзнър от апартамент 2Д. Познавате ли се с Джордж?

Рейнърд поклати глава. Вратът му беше як като на бик. Явно това се дължеше на усилени тренировки с тежести в спортната зала.

— Познаваме се колкото да си кажем „здрасти“ по коридора и да поговорим за времето. Само толкова.

Ако това беше истината, Итън се почувства достатъчно сигурен да каже:

— Аз съм брат му. Казвам се Рики Кийзнър.

Измамата трябваше да проработи, стига Кийзнър да беше някъде между двайсет и петдесетгодишен.

— Чичо ни Хари е на смъртно легло в реанимацията — излъга Итън. — Няма да издържи дълго. От вчера сутринта звъня на Джордж на всички телефони, които имам. Но той не ми отговаря. А сега и не отваря.

— Мисля, че е заминал някъде — отвърна Рейнърд.

— Заминал? Нищо не ми е споменавал за заминаване. Знаете ли къде може да е отишъл?

Рейнърд поклати глава.

— Видях го, че излиза с малко куфарче онзи ден вечерта, когато се прибирах.

— Каза ли ви кога ще се върне?

— Казахме си само, че май ще завали, и той излезе — отвърна Рейнърд.

— О, боже, те са толкова близки с чичо Хари, и двамата сме близки с него, много ще му е мъчно, ако не се сбогуват. Дали няма да е добре да му оставя бележка, че да я види веднага като се прибере?

Рейнърд се бе вторачил в Итън. Във врата му запулсира артерия. Мозъкът му работеше трескаво, но макар че наркотикът ускоряваше стремглаво мислите му, той не допринасяше за яснотата им.

— Белята е там — поясни Итън, — че нямам на какво да му напиша. Нито пък с какво.

— О, да, аз ще ви дам — рече Рейнърд.

— Много ми е неудобно, че ви безпокоя…

— Няма проблеми — увери го Рейнърд и тръгна да търси хартия и писалка.