Заключената стая

Мартин Бек прелисти донесението.

— Не виждам описа на иззетите вещи.

— Така ли? Сигурно са забравили. Пък и какво има там за описване? Вехтории почти нямаше. Маса, стол, креват и разни дреболии в кухнята, това е всичко.

— Но ти оглед направи ли?

— Разбира се. Огледах всичко и едва след това дадох разрешението.

— Кое?

— Как кое? Не разбрах.

— Кое разрешение си дал?

— Да се вдигнат останките. Старчето трябваше да се аутопсира. Даже и от естествена смърт да е умрял, все едно има такова правило.

— Можеш ли да изложиш наблюденията си.

— Много лесно. Трупът лежеше на три метра от прозореца. Горе-долу.

— Горе-долу?

— Не носех рулетка. Трябва да е пролежал най-малко два месеца, съвсем беше изгнил. В стаята имаше два стола, маса и креват.

— Два стола?

— Аха.

— Ти току-що каза, че е бил един.

— Така ли? Не, струва ми се, че бяха два. Освен това лавица с книги и стари вестници. А в кухнята две-три тенджери, кафеник и разни други работи.

— Какви разни други работи?

— Ами че ножове, вилици, ножче за рязане на консервни кутии, кофа за боклук.

— Ясно. На пода не лежеше ли нещо?

— Нищо, ако не се смята покойникът. Полицаите също не са намерили нищо, питай ги.

— Някой друг влизал ли е в квартирата?

— Не, момчетата казаха, че никой не е влизал. Само аз и те. След това дойдоха работниците с фургона и отнесоха трупа в полиетиленов чувал.

— И причините за смъртта на Свярд с изяснени?

— Точно така. Застрелял се е. Само едно не го разбира умът ми! Къде е дянал патлака.

— Ти имаш ли някакви предположения в това отношение?

— Никакви. Идиотски случай. Тази история няма да се разкрие, аз ви го казвам. Рядко, но се случва.

— Полицаите какво казаха?

— Нищо. Какво могат да кажат — намерили труп, убедили се, че всичко е затворено, нищо повече. Ако в квартирата имаше патлак, нима нямаше да го намерим. Пък и къде ли би могъл да бъде, ако не до покойничето.

— Ти изясни ли личността на покойника?

— Че как иначе. Фамилия Свярд — пише го на вратата. Веднага се разбира какъв човек е.

— Тъй, тъй…

— Най-обикновен пияница. Такива често се самоубиват. Или се напиват до смърт, или от инфаркт отиват на оня свят.

— Нещо друго съществено да добавиш?

— Нищо. Това е такава главоблъсканица… Загадъчен случай. Тук даже ти няма да се справиш, помни ми думата. Пък и няма ли по-важни дела?

— Може би няма.

— Жаден съм. Мога ли да се омитам?

— Не бързай — отвърна Мартин Бек.

— Нищо повече не мога да кажа — Алдор Гюставсон загаси цигарата си в пепелника.

Мартин Бек стана и се приближи до прозореца.

— Затова пък аз имам — отбеляза той, застанал с гръб към събеседника си.

— И какво е то?

— Сега ще чуеш. Например миналата седмица на местопроизшествието е ходил специалист по криминалистична техника. Повечето от следите са унищожени, но на килима веднага били открити петна от кръв, едно по-голямо и две по-малки. Ти видя ли ги?