Наследникът (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът (Част II)». Краткое содержание книги:
— Не се безпокой, ще дойде — отвърна Трите клетви. — Няма смисъл да предизвиква излишни подозрения в ръководството на „Тун Пин Ан“… Кривият нос е добър шпионин и играе честно! — Думите прозвучаха толкова абсурдно, че той неволно се засмя: — Ако изобщо е възможно да съществува подобна комбинация…
— Надявай се! — мрачно поклати глава Сойър.
— Кривият нос ми е зет — добави Трите клетви. — Верността му не подлежи на съмнение. — От устата му се изтръгна нов дрезгав смях: — Освен това му плащам такива пари, че няма начин да не е щастлив!
Огромното помещение в краката им плашеше с необичайната си тишина. Човек трудно можеше да си представи Ханг Сен без обичайната трескава дейност на брокерите.
До слуха им достигна отчетливо потропване на обувки върху цимент.
— Вече е тук — въздъхна с облекчение Сойър. Трите клетви се обърна с лице към човека, който се приближаваше. Беше на средна възраст, без никакви отличителни белези, ако не се брои масивният нос, изкривен от многобройни счупвания.
— Какви новини носиш? — нетърпеливо се надигна от мястото си Сойър.
Трите клетви напълни една чаша с чай и я подаде на зет си. Той я пое с благодарност и я опразни на един дъх, без да обръща внимание на факта, че зеленикавата течност отдавна бе изстинала.
— Научих каквото трябва — обяви той. — Отне ми много време, приключих преди броени минути… Офисът беше задръстен от бумаги, наложи се да търся поръчките за изкупуване на „Интер-Ейша“ една по една…
— За кого купува „Тун Пин Ан“? — нетърпеливо го прекъсна Трите клетви.
— За сър Джон Блустоун — отвърна Кривият нос.
— Блустоун ли?! — подскочи като ужилен Сойър.
— Невъзможно — недоверчиво поклати глава Трите клетви. — Сигурно имаш грешка. Преди девет месеца подхвърлихме въдичката на „Файв стар пасифик“ и те започнаха да купуват като луди акции на „Пак Хан Мин“. Разполагаме с неопровержима информация, че финансовите им резерви са напълно изчерпани! Това е пряк резултат от действията на Ши Зи-лин, който хитро накара враговете си в Пекин да изкупят акциите на „Файв стар“… — поклати глава и добави: — Не, няма начин да е сър Джон… Той има прекалено големи дългове, за да си позволи подобна операция…
— Въпреки това е той — отвърна Кривият нос и извади купчина ксерокопия от вътрешния си джоб. — Можете да се уверите сами…
Двамата тайпани изчетоха документите и бързо разбраха, че Кривият нос казва истината.
— Но откъде е взел толкова пари? — удиви се Сойър.
— И аз си зададох същия въпрос — отвърна Кривият нос. — Позвъних на един мой човек в „Тийбъди & Смитърс“ и нещата започнаха да се изясняват. Между двете фирми действа създаден наскоро таен консорциум… Проверих нашите архиви и открих, че от доста време насам „Тун Пин Ан“ продава бавно ликвидни средства от името на точно определени хора. Предимно недвижими имоти, ето списъка им…
Трите клетви пое хартията, прочете имената и безмълвно я подаде на Сойър.
— Знаем ги до един — въздъхна той. — Приятели и делови партньори на Блустоун. Всички без изключение му дължат услуги. Значи нашият човек е тръгнал да си събира вересиите…
— Парите от всички продажби се влагат в акции на „Интер-Ейша“ — посочи Кривият нос. — Разполагам със съответните документи.
Трите клетви беше смаян.
— Джейк и Ши Зи-лин едва ли са допускали подобен развой на събитията — прошепна той.
— Край! — отчаяно промълви Сойър и механично смачка хартията в юмрука си. — Блустоун иска да получи контролния пакет на „Интер-Ейша“ и ние сме безсилни да му попречим. — Пръстите му побеляха от напрежение, юмрукът му се стовари върху масата. — По дяволите! Защо Джейк и Зи-лин ни лишиха от свобода на действие? Защо?!
Блис отнесе камъка при Маймуната. Фамилията му беше Чан, а първото му име никой не помнеше.
Магазинчето се намираше на Ят Фу Лейн в Кенеди таун, по прашните му лавици бяха струпани какви ли не вехтории. Иначе беше разделено на две — вляво се виждаше везна за измерване на билки и стрити на прах тигрови зъби (това беше аптека), а вдясно действаше истински цех за производство на килими.
Блис зърна младите момичета, още почти деца — които изпъваха тъканта на бамбукови рамки. Младежи с електрически машини за бродиране в ръце нанасяха предварително програмираните шарки от разноцветни конци, след което, готовата продукция се предлагаше на лековерните туристи „гуай-лох“ като „ръчна изработка“.
Чан заслужаваше прозвището си — лицето му наистина наподобяваше орангутан. То беше част от огромна глава, съвсем несъразмерна с дребното му тяло, встрани от което висяха дълги почти до земята ръце.