Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Беше лесно да се ориентира. Въпреки сравнително големия сензорен екран, на него имаше само пет икони. Телефон, календар, електронна поща, интернет и тази, която търсеше, Играта.
Натисна ДА и веднага се появи нов текст.
Той се подсмихна на бомбастичния тон на представянето и скролна с пръст към продължението.
HP сви вежди. Ако това беше шега, то тогава беше доста детайлно замислена.
Значи е бил избран за някакъв вид как-се-казваше… лайв игра? Това не беше ли от онези неща, с които се занимават разни бълнуващи готландци30 със саморъчно направени ризници? Тийнейджърчета с вампирски зъби от куку-магазина, които си играят на Дракула в Блакан31? Как, по дяволите, се беше забъркал в нещо такова?
На страницата имаше два линка. Той отвори първия, озаглавен „Правила на играта“:
HP въздъхна, извади още една „Марлборо“, запали я и дръпна дълбоко. Дотук не беше разбрал много повече, отколкото знаеше в началото. Очевидно бе поканен да играе някакъв вид игра, която, учудващо, се разиграваше измежду обикновени хора. Но защо точно той?
Не че не обичаше игри, имаше „Counter-Strike“ и „World of Warcraft“ на компютъра и, разбира се, Guitar Hero за „PlayStation“. Но там не се налагаше да търчиш из града като проклето „Дюрасел“ зайче. От друга страна пишеше нещо за пари и възнаграждения…
Да ти плащат да играеш игри — определено би живял така. Всъщност в миналото бе опитвал да се занимава с професионален гейминг. Но откъде, по дяволите, знаеха за това?
Той отвори втория линк. Точно според описанието, той съдържаше нещо, което наподобяваше класиране. В лявото поле бяха изброени редица числа, които вероятно представляваха различни играчи. Най-горе, на първо място, се намираше някой, който се наричаше „58“ и който, изпълнявайки седем мисии, явно бе успял да събере пет хиляди точки. Ако всяка точка отговаряше на един долар, както правилата намекваха, значи петдесети и осми бе натрупал около четиридесет хиляди крони, предполагаемо освободени от данък, само от играене на игри. Не беше зле, всъщност въобще не беше зле! Интересът му определено се събуди.
Значи какво трябваше да направи, за да получи своя дял от кинтите? Скролна надолу през класирането и там, почти най-долу, заобиколен от няколко други стоточковци, намери номер едно-две-осем. Същият номер като този на телефона му. Той кликна на малката икона, която се намираше до номера, и представляваше филмова клапа. Отвори се нов прозорец, в който се появи разклатена филмова сцена и той чу собствения си глас да пращи през малкия говорител:
30
HP вероятно мисли за ежегодния средновековен панаир, който се провежда на о-в Готланд в Швеция. Такива панаири обикновено са съпътствани от ЛАРП (Live Action Role Playing) игри, известни на български като ролеви игри на живо. — Б.пр.
31
Блакан е прозвище на стокхолмското предградие „Блакеберг“. Тук вероятно се намеква за нашумелия шведски роман с вампири „Покани ме да вляза“ на Йон Айвиде Линдквист, чието действие се развива в „Блакеберг“. — Б.пр.