Играта

„Освен това вероятно може да се смята за много привлекателна“, добави той за себе си, малко гузно, тъй като бе наясно колко непрофесионален бе коментарът. Стига, за разлика от него самия, човек да си падаше по високия, спортен тип — добави той, за да замаже професионалното си кривване.

Ребека Нормѐн имаше тъмни очи, изразени скули и малко по-остър от необходимото нос, което по негово мнение правеше лицето ѝ по-скоро интересно, отколкото директно красиво. Острите ѝ черти се подчертаваха допълнително от факта, че тя винаги решеше косата си назад и я събираше в малка, строга опашка.

Но иначе полицейски инспектор Нормѐн не беше от хората, които обичат да изтъкват външния вид или личността си. При нея важаха малкото или никакъв грим, късите нокти и строгото професионално облекло, с изключение на днешния ден, тъй като носеше спортни дрехи, което вероятно имаше общо с инцидента отпреди няколко часа.

Въпреки че очевидно се стараеше да изглежда любезна и услужлива, маниерите ѝ бяха сдържани, почти отчуждени и не предразполагаха към личен разговор. Ако се съдеше по личното ѝ досие, тя не изпъкваше в екипа, вършеше си работата и стоеше настрана от блатото на работните романси, които бяха твърде широко разпространени в полицията. Повече от половината от колегите ѝ мъже сигурно смятаха, че е лесбийка, а останалите, които разбираха по-добре, имаха достатъчно здрав разум да не прекрачват границата между личен живот и професионални задължения, която Нормѐн така ясно бе поставила.

Той се съмняваше, че някой полицай някога е бил близък с инспекторката. Умен ход, ако искаш да се изкачиш в кариерата, а Ребека Нормѐн беше както умна, така и амбициозна. Това, че не искаше да споделя личните си мисли или тайни с психолога, далеч не я правеше уникална сред полицаите, по-скоро обратното.