Заклинателка

— Искаш да кажеш… Смяташ, че той е медиум?

— Не, не. — Теа знаеше, че той не е такъв. Беше влязла в ума му и знаеше, Ерик не произхождаше от някое изгубено семейство на вещици. Нямаше никакви способности. Беше толкова човек, колкото змията си беше змия.

— Добре тогава — каза Блейс и се подсмихна. — Той просто смята, че си различна, а това не е нещо, за което трябва да се притесняваме. Ние това и искаме, да мислят, че сме различни.

Блейс не я разбра, а и Теа не можеше да й обясни нищо повече. Не и без да нагази в прекалено дълбоки води.

— И така, ако нямаш нищо против, просто приеми, че съм предявила права над него — каза Блейс любезно. — А сега да видим какво ще правим с момчетата на танците. Като начало мисля, че трябва да пролеем кръвта им.

— Да пролеем какво? — рече Дани, надигайки се от стола си.

— Само малко — каза Блейс нехайно. — Това ще бъде изключително важно за някои от магиите, които можем да решим да направим по-късно.

— Ами успех тогава — каза Дани. — Между другото, хората не обичат да проливат кръвта им. Това ги плаши.

Блейс леко се усмихна.

— Не мисля така — каза тя. — Ти още не ги разбираш тези работи. Ако го правиш както трябва, няма проблем. Те наистина се плашат, понякога се шокират и все пак продължават да се връщат за още.

Самата Дани изглеждаше шокирана, но въпреки това гледаше Блейс като хипнотизирана.

— Но защо искаш да ги нараняваш?

— Просто правим това, което е в природата ни — измърка Блейс.

„Не ме интересува — мислеше си Теа. — Не е моя работа.“

Но въпреки това се чу да казва:

— Не! — Тя се взираше в купчината салфетки, смачкани в ръката й. С крайчеца на окото си виждаше раздразненото изражение на Блейс. Другите може би не разбираха на какво Теа казваше „не“, но Блейс със сигурност беше наясно.

— Попитах те дали го искаш — рече тя. — И отговорът ти беше „не“. Сега какво, да не си промени решението? Искаш ли да си поиграеш с него или не?

Теа се взираше в салфетките. Какво можеше да отговори? „Не мога да кажа нищо, защото съм уплашена? Защото тази сутрин между двама ни се случи нещо и не знам какво е то? Защото ако продължа да го виждам, имам чувството, че може да наруша Закона на Нощния свят. И то не този, който ни забранява да казваме на хората за съществуването ни, а онзи, който не ни позволява да се влюбваме в тях…“

„Не ставай глупава — каза си Теа. — Това изобщо не е вярно. Ти просто искаш да го предпазиш да не свърши като Ранди Марик.“

— Премислих и го искам за себе си — заяви тя на глас.

— И смяташ да си поиграеш с него?

— Да, ще си поиграя с него.

— Е, поздравления тогава. — Вместо да се ядоса, Блейс се усмихна. — Малката ми братовчедка най-накрая порасна.

— О, моля те. — Теа я погледна с укор. Тя и Блейс бяха родени в два съседни дни — Блейс минута преди полунощ, а Теа минута след. Това беше друга причина да са така свързани, но Теа мразеше, когато Блейс се правеше на по-голяма.