Заклинателка

Докато Теа и Дани вървяха към масата, Блейс вдигна глава.

— Къде беше? — попита тя, размахвайки укорително пръст. — Запознайте се.

След обичайното представяне Теа седна на масата и започна да изучава тайно двете момичета.

Вивиан имаше червена коса, като козината на лисица и изглеждаше висока дори и седнала. Лицето й беше будно, сякаш искреше от енергия. Селена беше с платиненоруса коса и сини очи. Тя беше по-ниска и движенията й бяха бавни и грациозни.

Как сега да им кажа любезно: „Моля ви, помогнете ми да държа братовчедка си настрана от проблемите?“, замисли се Теа. Очевидно от това нямаше да има голяма полза. Вивиан и Селена вече изглеждаха омагьосани от Блейс и когато се обръщаха към нея, сякаш търсеха одобрението й. Дори и Дани се взираше в братовчедката й с нещо подобно на благоговение.

Блейс влияеше на хората.

— Тъкмо си говорехме за момчета — каза Селена, завъртайки замечтано сламката на студения си чай. Сърцето на Теа подскочи.

— По-точно за момчета играчки — поясни Вивиан с очарователно мелодичен глас. Теа усети приближаването на силно главоболие.

Не беше чудно, че Блейс се усмихваше толкова самодоволно — тези момичета бяха точно като нея. Тя беше виждала това и в други училища: млади вещици, които флиртуваха с човешки момчета, възползвайки се от свръхчовешките си способности, нарушавайки в същото време законите на Нощния свят.

— Няма ли тук момчета от нашия вид? — попита Теа с надежда.

Вивиан завъртя очи.

— Има един от десети клас — рече тя. — Аларик Бридлав, от Кръга на Здрача. Други няма. Това място е като истинска пустиня, извинявайте за каламбура.

Теа не беше учудена. Винаги бе имало повече жени вещици, отколкото мъже, никой не знаеше защо. Просто по-голям беше броят на момичетата, които се раждаха такива и достигаха зрялост, в резултат на което на някои места съотношението беше изключително неравностойно.

— Така че нямаме голям избор — каза Селена провлечено. — Но това невинаги е проблем. Тази събота в училище ще има танци и аз вече си избрах кавалер — добави тя.

— Е — каза Блейс, — аз също. — И погледна многозначително братовчедка си.

Теа почувства буца в гърлото си.

— Ерик Рос — продължи Блейс, наслаждавайки се на думите си. — Вив и Сел ми разказаха всичко за него.

— Ерик? — възкликна Дани. — Звездата на баскетболния отбор?

— А също и на бейзболния — каза Вивиан с красивия си глас. — Освен това играе великолепно тенис, посещава часовете за напреднали, работи във ветеринарната клиника и смята да се запише в калифорнийския университет „Дейвис“, за да стане ветеринарен лекар.