За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
— Да — отговорих аз, макар да не бях сигурен.
— Окей. Идеята е следната: Служба за отказ на срещи. В деня преди партито гостите позвъняват и отказват. Правят го съвсем вежливо и достатъчно рано, за да спестят излишните разходи. Всеки е изпитал приятно топло чувство, съгласявайки се да види другите, но така никой не трябва да подрежда след като гостите се разотидат, нито се налага да се изпращат обещаните бебешки снимки през половината град. Хората си остават по апартаментите, прекарват си чудесно вечерта сами и дори наслаждението им е по-голямо като си помислят, че са си спестили излизането.
— И какво общо имаш ти с това?
— Аз измислям причината за отказа — дори не се налага да бъде добра, понеже и без това никой не иска да се занимава с тези неща. Можеш откровено да кажеш: „Главата ми ще се пръсне, а и Джанет нещо се е скапала“, и ще чуеш в отговор: „Е, жалко, че става така, но ще го отложим за друг път… да, и на вас, дочуване“.
— Не виждам къде са парите.
— Благодарение на мен се спестяват разноските за храна, напитки, таксита. Вярно, едно време това нищо не струваше, но почакай да научат за мен на горните етажи. Ще направя състояние. Какво мислиш?
— Мисля, че това е пълна дивотия — казах аз и се засмях. — Още по-голяма от платените нападения.
— Хм, може и да си прав — призна той и се ухили. — Но не вярвам да си дошъл тук за това — знам, че ще изтърпиш, докато автобиографията ми излезе. Какво мога да направя за теб, шефе?
— Разчу ли се вече? — Въпросът ми беше излишен, защото знаех отговора.
— Разчу се навсякъде: „Джек е в града. Всички да внимават.“
— А, това е минало — казах аз. Хауи ме погледна с поглед, лишен от илюзии.
— Знам. И трябва да призная, че не това казват хората. Говори се само, че са те засекли пред Портала. — Той запали цигара и внимателно ме изгледа. — Как я караш, Джек?
Знаех какво ме пита. Още не бях готов да говоря за тези неща, дори не и с него. Може би никога и с никого.
— Добре съм. Но съм позагазил.
— Е, това вече мога да го повярвам. Какво мога да направя за теб?
Бръкнах в джоба си и извадих чипа. Представляваше малък правоъгълник от прозрачен перспекс, около четири на два сантиметра, дебел два милиметра. По единия от ръбовете му имаше редичка от златни контакти, чрез които се осъществяваше връзката между чипа и куплунга в дънната платка на компютър. Отпред се четеше съвсем обикновеното число „128“. Бях го намерил в чантата си след като напуснахме Фермата. И понеже не аз го бях сложил там, оставаше да бъде само Ратчет. Хауи го взе от дланта ми, погледна го отблизо и подсмръкна.
— Какво е това?
— Мисля, че е интегрална памет с обем 128 гигабайта — отговорих аз.
— Не познавам производителя. Откъде е?
— Даде ми го един приятел.
— Имаш късмет. Цените напоследък скачат както си искат, но тази седмица са високи. Мога да ти дам осемстотин, без да се прецакам жестоко.
— Не разполагам с много време.
Той бръкна под стола и извади голяма метална кутия. Постави я на масата, отвори я и вътре се показаха пачки мръсни банкноти. Всички пари в Ню Ричмънд са мръсни и в буквалния, и в преносния смисъл. Просто е невъзможно да се намери доларова банкнота, която в някой момент да не е била свързана с нещо незаконно и да не е била предавана в куфарче поне веднъж в цикъла на своята употреба. Хауи отброи осемстотин долара в петдесетачки и ми ги подаде, защипани с два пръста.
— Към това бих могъл да ти дам и заем.
Поклатих глава.
— Благодаря, не. Просто не знам кога отново ще мина насам. Може би никога.
— Тогава престори се, че съм ти приятел и ти правя подарък.
Усмихнах се и станах, като мушнах парите във вътрешния си джоб.
— Няма нужда да се преструвам. Не се безпокой за мен.
Хауи присви устни и вдигна поглед към мен.
— Знаеш ли, че за теб е обявена награда?