Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
— Какъв е проблемът, началник?
— Има бомба в сградата!
Администраторът се задавя. След това се обръща към телефонната централа и започва да звъни по стаите.
— Имаш на разположение десет минути — осведомява го Хоз. — Отвън чакат автобуси. Всички вън — ти също! Ако някой се опъва, кажи му, че ще го арестувам.
Полицаят тръгва по най-близкия коридор и започва да удря с юмрук по вратите.
— Полиция! Необходимо е да евакуирате незабавно сградата. Имате десет минути на разположение — вика той в сънливите лица, надничащи от праговете на стаите. — Заложена е бомба. Не губете време с нещата си.
Повтаря това до прегракване. Коридорите се изпълват с хора по нощници и халати, пижами или просто завити в одеяла. От една стая се показва смугъл мъж, с неприятно изражение на лицето.
— Какво става тук, по дяволите! — пита Джек Шрегър.
Хоз преглъща с усилие.
— Получихме заплаха за бомба, Джек. Трябва да напуснеш.
Млада блондинка подава глава от същата стая.
— Какво става, бебчо?
— В мотела има бомба — отговаря вместо Шрегър полицая.
Жената побледнява и излиза в коридора. Тя е по копринено кимоно. Шрегър се мъчи да я задържи, но тя се отскубва.
— Нямам намерение да оставам тук — заявява момичето.
— Аз пък не мърдам от това място — тросва се Шрегър и хлопва вратата.
Хоз поклаща объркан глава, после повежда жената за ръка и се присъединява към измъкващата се навън тълпа. Вижда, че автобусите са почти пълни и казва на шофьорите:
— Разполагате с пет минути. Карайте към най-високата точка на града.
Сяда зад кормилото и потегля към рибарския кей. Заместникът му се разправя там с трима рибари. Хоз се ориентира бързо в положението и крещи през отворения прозорец:
— Скачайте веднага в камионетката и право нагоре по хълма или ви арестувам!
— Какво става, бе Чарли?
Хоз снишава глас:
— Виж какво, Бък, нали ме познаваш. Прави каквото ти казвам — после ще се обясняваме.
Рибарят кимва и се качва с останалите в пикала. Хоз нарежда на подчинения си да ги следва, а сам минава още един път по кея, откъдето прибира възрастен мъж, зает със събиране на празни кутии и бутилки. После се убеждава, че Главната е пуста и тръгва нагоре по хълма.
Неколцина разтреперани в утринния студ жители викат към него, но полицаят не обръща внимание на обидните думи, а спира колата и се спуска пеша малко надолу по склона. Сега, след като напрежението на момента е отминало, усеща краката си да омекват. Нищо. Поглежда часовника си. Минават пет минути. Заедно с тях отлитат и мечтите му за спокойни старини, с полицейската пенсийка в джоба. Свършено е с мен, казва си той и го избива пот, въпреки хладината на утрото.
В този момент вижда как се надига хоризонтът, а до слуха му достига тътен като от далечна буря. Хората престават да крещят. Над морето надвисва мрак, а пристанището се изпразва — той вижда дъното — но това трае само броени секунди. Водните талази се завръщат, с шум на реактивен самолет при излитане и подмятат във въздуха рибарските лодки, сякаш са играчки. Следват още две вълни, по на няколко секунди една от друга и всяка следваща е по-мощна от предходната. Те се издигат над брега. Когато се дръпват, от рибарския кей и мотела няма и помен.
Роки поинт, оставен от Дженкинс призори е доста по-различен от онзи, който заварва сега. Закотвените в пристанището лодки представляват безформена маса от дърво, метал и фибростъкло, струпана по протежение на брега. По-малки съдове са запратени върху Главната. Витрините са разбити като от банда вандали. Водата е помътняла и пълна с водорасли и парчетии, а серният мирис на морско дъно се смесва с този на умряла риба. Мотелът е изчезнал. От рибарския кей са останали само коловете, макар масивният вълнолом да не е мръднал. Дженкинс насочва лодката си към една фигура, размахала ръце на вълнолома. Началникът Хоз хваща хвърленото му въже, закрепя го и скача в лодката.
— Има ли пострадали? — пита Дженкинс, докато разглежда града и пристанището.
— Джек Шрегър загина. Доколкото знам, само той. Всички други изкарахме от мотела.
— Благодаря ти, че ми повярва. Съжалявам, че те навиках така.
Началникът издува бузи.
— Добре че те послушах. Представяш ли си, какво би станало?
— Кажи ми какво видя — настоява Дженкинс. Ученият в него е надделял.