Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
Отражението на този цикъл легенди намираме у Рабле в епизодите с пребиваването на Алкофрибас в устата на Пантагрюел (мотива на заплащане за спасението) и в епизода с колбасната война.10
Пиршествените образи играят ръководна роля и при разработването на извънредно популярната през средните векове тема „Спорът на Карнавала с Поста“ („La Dispute des Gras et des Maigres“). Тази тема ce е разработвала много често и най-различно.11 Същата тема развива и Рабле при изброяването на постните и блажните ястия, които гастрономите поднасят на своя бог, и в епизода с колбасната война. Източник на Рабле е била поемата от края на XIII в. „Сражението на Поста с Месояда“ (в края на XV в. тази поема е била вече използвана от Молине в неговите „Спорове на Рибата с Месото“).
В поемата от XIII в. се изобразява борбата между двама велики владетели: единият въплъщава въздържанието, другият — блажната храна. Изобразява се армията на „Месояда“, която се състои от кренвирши, колбаси и т.н.; като участници в битката фигурират пресни сирена, масло, каймак и т.н.
Накрая ще отбележим същественото значение на пиршествените образи в comù, фарсовете и във всички форми на площадната народна комика. Известно е, че националните шутовски фигури са заимствували дори имената си от националните ястия (Ханс Вурст, Пикелхеринг и др.).
През XVI в. е съществувал фарсът „Живите мъртъвци“. Той се поставял при двора на Карл IX. Ето съдържанието му: един адвокат заболява от душевно разстройство и си въобразил, че е умрял; престава да яде и да пие и лежи неподвижно в леглото си. За да го излекува, един роднина сам се престорва на умрял и нарежда да го поставят на маса като покойник в стаята на болния адвокат. Всички плачат край умрелия роднина, а самият той, лежейки на масата, прави такива смешни гримаси, че всички започват да се смеят, а след тях и самият покойник. Адвокатът изразява изумлението си, но го убеждават, че и на мъртвите се полага да се смеят; тогава и той си налага да се засмее: това е първата стъпка към оздравяването. След това роднината-покойник, както си лежи на масата, започва да яде и да пие. Убеждават адвоката, че мъртвите ядат и пият; той също започва да яде и да пие и оздравява напълно. Следователно смехът, яденето и пиенето побеждават смъртта. Този мотив наподобява новелата „За целомъдрената ефеска матрона“ на Петроний (от неговия „Сатирикон“)12.
В средновековната писмена и устна литература на народните езици пиршествените образи толкова тясно се преплитат с гротесковия образ на тялото, че много от тези произведения ще можем да разгледаме едва в следващата глава, посветена на гротесковата концепция за тялото.
Няколко думи за италианската пиршествена традиция. В поемите на Пулчи, Берни, Ариосто пиршествените образи играят съществена роля, особено при първите двама. Още по-значителна е тази роля у Фоленго както в италианските, така и главно в макароническите му произведения. Пиршествените образи и най-различните „ядливи“ метафори и сравнения получават у него направо натрапчив характер. В макароническата поезия Олимп е мазна страна с планини от сирене, с морета от мляко, в които плават кльоцки и пастети; музите са готвачки. Фоленго описва кухнята на боговете най-подробно в сто и осемдесет стиха; нектарът е мазна чорба от свинско месо с подправки и т.н. Развенчаващата и обновяващата роля на тези образи е очевидна; но очевиден е също и техният отслабен и стеснен характер: преобладава елементът на теснолитературната пародия, победно-пиршественото веселие се е изродило, няма истински универсализъм, почти го няма и народноутопичния момент. Не може да се отрече, че Фоленго е оказал известно влияние върху Рабле, но то се отнася само до повърхностните моменти и изобщо не е съществено.
Такава е традицията на пиршествените образи през средновековието и Ренесанса, наследник и завършител на която става именно Рабле. В неговото творчество преобладава положителният, победно-тържествуващият и освобождаващият момент в тези образи. Присъщата им тенденция към общонародност и изобилие тук се разкрива с пълна сила.
10
В своята „Schlaraffenland“ Ханс Закс описва страна, в която се почитат безделието, мързелът и лакомията; който преуспява в безделието и лакомията, него освен това и награждават; който се сражава с колбаси от дреболии, него посвещават за рицар; за спане тук плащат пари и т.н. Тук виждаме паралелни с Раблеевите образи: епизода с колбасната война и епизода с пребиваването на Алкофрибас в устата на Пантагрюел. Но у Ханс Закс е силен морализиращият оттенък, който е абсолютно чужд на Рабле.
11
Тя е била още напълно жива през XVI в., което доказват картините на художника Питер Брьогел Стари: два естампа — „Блажната кухня“ и „Постната кухня“, етюдът „Бой между Карнавала и Поста“ и най-после „Турнир между Поста и Карнавала“; всички тези произведения художникът е нарисувал към 1560 г.
12
Вж. сведението за този фарс в: Guyon. Diverses Leçons I, гл. 25.