Мъжът от съседния гроб

— Ти можеш да си го позволиш — каза Лилиан многозначително. Тя ми е колежка в библиотеката, точно тази, която най-старателно се опитвам да избягвам. Обикновено нахлува задъхана в стаята и трака важно с токчетата си, а ръцете й все са пълни с незначителни неща, които разнася наляво-надясно с надменна физиономия. Вечно е изморена, рядко довършва нещо и зорко следи да не би някой тайно да харесва работата си.

— Това е факт — въздъхна тя, усуквайки шала си. — Ти можеш да си освободиш вечерите. Можеш да вложиш нещо в работата си.

Каза го с такава агресивна нотка, сякаш ме обвиняваше, че се опитвам да кръшкам. Възрастна и без семейство, черна овца в света на нормалните семейни жени.

Маймуна! Нима е забравила колко пъти накланяше глава и молеше мен, тази „без семейство“, да й поемам вечерните и неделните смени!

Тъкмо ме бяха повишили в длъжността завеждащ детския отдел на библиотеката. Приемах го като плод на усилията ми през последните години — бях организирала часове за четене на приказки, пиески, фестивали на детската книга, изложби на детски рисунки и какво ли още не. Госпожа Лундмарк, която до този момент отговаряше за детския отдел, скоро щеше да се пенсионира и искаше да мине на половин работен ден. Тя все още сочеше старата учебна антология от 1868-а като образец за добра детска литература и определено отдавна бе изгубила интерес към работата. Често дори не се появяваше при нас, по цял ден стоеше долу в хранилището. Бе повече от доволна, че освежавах нейния скучен стар отдел, въпреки че това не беше мое задължение. А аз с радост го правех, понеже тайничко се възхищавам от децата.

Да, тайничко! Защото няма как да го показваш открито, ако си вдовица без деца, наближаваща трийсет и пет! Само да сложа някое детенце на коленете си, всички жени от обкръжението ми, с изключение на Мерта, ще започнат със скрито задоволство да ме съжаляват, а аз нямам никакво желание да им предоставя тази възможност. И ще кажат, че каквито и проблеми да имат, поне не са бездетни — дори и да ходят на семейни терапевти или да са разведени и да им се налага да работят на половин работен ден и да са бедни като църковни мишки. Оплакват се, че децата им ги държат будни по цяла нощ и се бият с братята и сестрите си, и повръщат в колата, и отказват да си пишат домашните. Недоволстват от цената на млякото и обувките за футбол, и уроците по езда. И все трябва да си тръгнат по-рано, понеже Пеле има температура, а Фиа ще ходи на зъболекар. А когато не бързат за родителски срещи и курсове по сузуки12, са Родители в града13.