Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Името блъска като чук отвътре в главата на Малагеш. Тя седи втрещена и зяпа малката кутия. После прошепва:
— Не…
— Тъй като двамата сте се сражавали заедно през Лятото на черните реки — продължава гласът на Шара, без да го е еня за потреса на Малагеш, — аз тая надеждата той да ти позволи някои волности, които не би търпяла от друг оперативен агент.
Лицето му сякаш се мярка пред очите на Малагеш: младо, тъмнооко, нацапано с кал, гледа я от сенките в окоп под небе, което ги препикава по шиите. Тя знае, че той би трябвало да е на около шейсет и пет, но винаги ще го помни такъв.
— Не, не, не — шепне Малагеш.
— И понеже Бисвал е кадрови висш офицер също като тебе, може би ще се отнесе с разбиране към твоето прикритие. Той е ветеран в борбата с дребнавата военна бюрокрация и е виждал мнозина съратници на „административна екскурзия“.
Малагеш се е вторачила в малката кутия. „Какъв безмерен грях съм извършила, за да си навлека такава прокълната участ?“
— Стигаме и до проблема с пристанището — не млъква гласът на Шара. — Както ти е известно, Сейпур сътрудничи с Воортяштан и Обединените държави на Дрейлинг в усилията да създадем второто работещо международно пристанище на Континента. Надявам се това да не повлияе значително на твоята задача… но осъществяването на проекта не е лесно и обстановката в областта е много напрегната.
— Страхотно — отбелязва Малагеш.
После Шара описва накратко начини на връзка, които Малагеш може да използва, за да изпраща доклади, методи за кодиране и специални средства, които ще ѝ бъдат осигурени.
— Това обаче може да бъде правено само в извънредни ситуации — натъртва гласът на Шара. — Заради засилилия се напоследък… политически натиск, ако се разчуе каква операция извършваме, последствията може да са много лоши. Затова се налага да стоя настрана от операцията в по-голяма степен, отколкото и двете с тебе бихме предпочели. Но аз съм напълно уверена в твоята способност да преодолееш всяка пречка.
— Ох, мамка му…
— Тюрин, искам да ти благодаря, че се съгласи да изпълниш тази задача — казва Шара. — Не се сещам за друг човек, когото бих изпратила във Воортяштан. Искам и да ти благодаря, че се върна на служба при мен, макар и само за тази операция. Не мога да твърдя, че разбирам напълно подбудите за твоята оставка, но понякога ми се струва, че е така.
„Очевидно е, че разбираш — мислено отвръща Малагеш, — иначе нямаше да ми изпратиш онова писмо.“
— Благодаря ти отново за подкрепата и приятелството, Тюрин Малагеш. Твоята страна ти благодари почтително за всичко, което си правила — и правиш за нея — в миналото, настоящето и бъдещето. Желая ти сполука.
Съскане, щракане, гласът заглъхва.
Вратата към балната зала „Томей“ се отваря. Питри, който стои на терасата, загледан в осветеното от луната море, се обръща и трепва, по-точно потреперва — Малагеш носи кристална чаша, пълна с наглед много скъпа напитка.
— От… откъде взехте това?
— Сама се обслужих на бара.
— Но… но нали ще се наложи да го платим…
— Ти знаеше ли?
— Какво да съм знаел?
— Че Шара ме изпраща в проклетия Воортяштан?
Питри се двоуми.
— Ами аз… бях осведомен в известна степен, че вие ще…
— Шибани адове — прекъсва го Малагеш.
Гълта на един дъх питието, замахва и мята чашата над парапета. Питри гледа как чашата, струваща може би четирийсет или дори петдесет дрекела, изчезва в океана с тихо „пльок“.
— Тъкмо там ли намери да ме прати да душа за Божественото! Все едно точно това ми се искаше! Не се ли наситих вече? Кога ще намеря покой?
— Но там ще бъдете сред познати, нали? Генерал Бисвал е ваш стар боен другар. С това не исках да кажа, че дните на героизъм за вас са в отдавнашното минало…
Лицето на Малагеш става напълно безизразно, изобщо я няма циничната напереност, тя се вторачва в океана. Малагеш и до този миг не е изглеждала доволна от задачата си, но Питри за пръв път разбира, че тя наистина се страхува.
— Питри, той не ми е другар. Той беше мой командир. Откровено казано, аз си мислех, че е умрял. Нищичко не бях чувала за него от години. Как се е стигнало до назначаването му за областен губернатор на Воортяштан?
— Предишният стана жертва на покушение, а никой друг не искаше тази работа.
— Аха…
— Но се смята, че той е подходящ за тази работа. Доколкото знам, генерал Бисвал се слави с успехите си в… оспорвани територии.
— Може и така да се каже — изсумтява Малагеш.