Най-непохватната вещица
- Автор: Мерфи Джилл
- Серия: Най-непохватната вещица #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Най-непохватната вещица». Краткое содержание книги:
— Още няколко минутки — отговори момичето, докато изсипваше в казана шепа мустаци от прилеп. — Трябва да покъкри малко.
Милдред беше ужасена. Промъкна се обратно до мястото, където бе оставила чантата си, и след това се скри в сенките така, че да не могат да я видят.
— Какво, за бога, можем да направим, Таб — прошепна тя на котето, докато си представяше как Мод подскача напред-назад превърната в жаба. — Не можем да им позволим да превземат училището.
Милдред затършува из чантата си и извади двете книги, които беше взела — Вещерския кодекс и книгата с магии. Прелисти бързо книгата с магиите и спря на страницата, на която се обясняваше как можеш да превърнеш човек в животно. Имаше само един-единствен пример — превръщане в охлюви.
— Бих ли могла? — помисли си тя. — Бих ли могла да ги превърна всичките в охлюви? — Котенцето я гледаше окуражително. — Знам, че е против Вещерския кодекс, Таби — продължи момичето, — но тези вещици изглежда не следват никакви правила. Те планират да ни превърнат в жаби докато спим, така че не виждам защо ние да не сторим същото с тях в самозащита.
Милдред се промъкна обратно до полянката, стиснала здраво книгата с магии.
Започваме!, ужасено си помисли тя.
Вече разсипваха невидимата отвара по чашите, така че Милдред трябваше да действа бързо. Размаха ръце в кръг по посока на тълпата вещици (тази част от правенето на магия можеше да бъде много трудна, особено когато не искаш да привлечеш вниманието върху себе си) и измърмори под носа си вълшебните думи. За секунда нищо не се случи — събралите се около казана вещици продължаваха да бърборят и да се блъскат. Загубило всякаква надежда, момиченцето затвори очи, но когато ги отвори отново, всички бяха изчезнали, а на земята имаше група охлюви в различни форми и размери.
— Таби-и-и! — изпищя Милдред. — Успях! Погледни!
Котенцето се измъкна изпод храстите и се загледа в охлювите, които се опитваха да избягат колкото можеха по-бързо, което не беше никак бързо, разбира се. Милдред взе една от картонените кутии и нареди охлювите в нея, вдигайки ги нежно от земята един по един.
— Предполагам, че трябва да ги занесем обратно в Академията и да уведомим госпожица Какъл, Таби — каза тя, спомняйки си внезапно за разговора, който трябваше да се проведе този следобед. — Все пак ще трябва да се върнем. Не можем да ги оставим тук, нали?
След това се отправиха нагоре по склона на планината — Милдред, носеща в ръце кутията, докато метлата ѝ летеше до нея с провесената на края ѝ чанта с настанилия се вътре Таби.
Девета глава
Когато Милдред се изправи отново пред тежките метални порти, училището все още беше напълно пусто. Тя се изкачи забързано по спираловидното стълбище до стаята си и разопакова чантата си, за да не разбере никой, че се бе опитала да избяга. Вратата се отвори, точно когато се отправяше към нея с кутията в ръце, и в рамката ѝ застана госпожица Хардбрум.
— Би ли била така добра да ми кажеш какво правиш, Милдред? — попита студено преподавателката. — Току-що те видях да се промъкваш в коридора заедно с метлата, котката, една чанта и тази картонена кутия. Прекалено много ли би било, ако поискам да ми дадеш някакво обяснение?
— О, не, госпожице Хардбрум — отговори малката вещица, като протегна кутията така, че класната ѝ ръководителка да види какво има вътре. — Разбирате ли, попаднах на една група вещици в подножието на планината, които планираха да завземат училището и да превърнат всички ви в жаби и си бяха направили невидима отвара, за да не можете да ги видите, затова аз ги превърнах в охлюви и ги донесох…
Думите ѝ заглъхнаха, когато видя изражението върху лицето на госпожица Хардбрум. Очевидно не вярваше на нито една нейна дума.
— Предполагам, че това са вещиците? — попита тя кисело, като посочи охлювите, които се бяха скупчили в единия ъгъл на кутията.
— Да, те са! — отчаяно настоя Милдред. — Знам, че звучи невероятно, госпожице Хардбрум, но трябва да ми повярвате. Метлите и казаните и другите им принадлежности са все още на полянката, където ги открих. Наистина!