По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Няма проблем — отвърна мъжът с характерния си южняшки акцент, но пак без да затвори книгата. — Всъщност — добави той — винаги съм се срамувал от това колко малко познаваме историята на вашата страна, докато вие сте така добре осведомени за нашата.
— Защото вече не владеем половината свят, а вие, изглежда, сте на път да го направите — отвърна Джайлс. — Между другото, чудно ми е дали човек в инвалидна количка може да бъде избран за президент през втората половина на двайсети век — добави той, като погледна книгата в ръцете на мъжа.
— Съмнявам се — с въздишка отвърна американецът.
— Кенеди победи Никсън благодарение на телевизионен дебат. Ако го бяхте слушали по радиото, щяхте да си помислите, че победителят е Никсън.
— По радиото никой не може да види как се потиш.
Американецът повдигна вежда.
— Откъде тази добра осведоменост за американската политика?
— Член на парламента съм. А вие?
— Щатски конгресмен от Батън Руж.
— И тъй като не може да сте на повече от четирийсет, предполагам, че сте се прицелили във Вашингтон.
Ранкин се усмихна, но запази самообладание като опитен картоиграч.
— Сега е мой ред да ви задам въпрос. Как се казва жена ми?
Джайлс знаеше кога е претърпял поражение, така че отговори:
— Розмари.
— Е, вече установихме, че тази среща не е случайна. Сър Джайлс, с какво мога да ви помогна?
— Искам да поговорим за снощи.
— Не се изненадвам, тъй като не се съмнявам, че вие сте сред шепата хора на борда, които знаят какво всъщност се случи в малките часове.
Джайлс се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Корабът беше мишена на терористична атака, но за щастие успяхме да…
Американецът махна пренебрежително с ръка.
— Не е нужно да научавам подробностите. Просто ми кажете с какво мога да ви помогна.
— Опитайте се да убедите сънародниците си на борда, че Кралският военноморски флот наистина е провеждал учение. Ако успеете да го направите, познавам един човек, който ще ви бъде вечно благодарен.
— Сестра ви ли?
Джайлс кимна. Вече не се изненадваше.
— Досетих се, че проблемът трябва да е сериозен, когато я видях как седи на горната палуба и се прави, че не я е грижа за нищо. Странно поведение за уверен председател, който по моя преценка изобщо не се интересува ог слънчеви бани.
— Вината е моя. Но сме изправени…
— Както казах, спестете ми подробностите. Подобно на него — каза Ранкин и посочи снимката на корицата на книгата — не се интересувам от заглавията в утрешните вестници. Смятам да остана дълго в политиката, така че ще направя онова, което ме помолите. Обаче, сър Джайлс, това означава, че сте ми длъжник. И бъдете сигурен, че ще дойде време, когато ще си поискам дълга — добави той, преди да се върне към „Животът на Рузвелт“.
— Пристанахме ли вече? — попита Себастиан, когато двамата със Саманта седнаха на масата за закуска.
— Преди повече от час — отвърна Ема. — Повечето пътници вече слязоха.
— И тъй като това е първото ти посещение в Ню Йорк — каза Сам, докато Себ сядаше до нея. — и разполагаме само с трийсет и шест часа преди да отплаваме обратно за Англия, нямаме никакво време за губене.
— Защо корабът ще остане в пристанището само трийсет и шест часа? — попита Себ.
— Можеш да изкараш пари само като превозваш пътници, пък и пристанищните такси са направо чудовищни.
— Помните ли първото си пътуване до Ню Йорк, мистър Клифтън? — попита Саманта.
— И още как — прочувствено отвърна Хари. — Арестуваха ме за убийство, което не бях извършил, и прекарах следващите шест месеца в американски затвор.
— О, съжалявам — рече Саманта; помнеше историята, която ѝ беше разказал Себ. — Беше нетактично да ви напомням за такова ужасно преживяване.
— Изобщо не се притеснявай — каза Хари. — Само гледай да не арестуват Себ. Не искам това да стане поредната семейна традиция.
— Няма начин — отвърна Саманта. — Вече планирах посещения в „Метрополитън", Сентръл Парк, „Сарди” и "Фрик".
— Любимите музеи на Джесика — каза Ема.
— Макар че тя така и не ги посети — добави Себ.
— Не минава нито ден, без да ми липсва — въздъхна Ема.
— А на мен ми се иска да я познавах по-добре — каза Сам.
— Аз пък бях сигурен, че ще умра преди по-малката си сестра — обади се Себ.
Последва дълго мълчание. Накрая Себ, който явно искаше да смени темата, попита:
— И какво, няма ли да посетим някой нощен клуб?
— Няма време за подобни фриволности — отвърна Саманта. — Пък и баща ми ни е взел билети за театър.