Кървави книги (Том 1)
- Автор: Баркер Клайв
- Серия: Кървави книги #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-952-0
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кървави книги (Том 1)». Краткое содержание книги:
Клайв Баркър е фантастичен, поетичен, метафоричен и сюрреалистичен, прозата му е едновременно страховита и красива. Някои от историите му са гротескни и странни, други са плашещи и шокиращи, трети — комично-забавни. Но всички са написани със забележително черно чувство за хумор, с ирония към нравите и пороците на съвременното общество. Да четеш Баркър е като да се разхождаш по магистралите на собственото си подсъзнание — можеш да си прекараш страхотно… или да се натъкнеш на дълбоко заровени неща… в които е по-добре да не се спъваш.
Очаква ви пътешествие, което се помни цял живот. Внимавайте къде стъпвате.
Докосна го леко по лицето. Докосването беше благословия. Очите му се наляха със сълзи, които потекоха по нарязаните му страни, смесвайки се с кръвта.
Сега мъртвите нямаха гласове, нямаха дори уста. Бяха изгубени на магистралата, злонамерените им намерения бяха осуетени.
Малко по малко стаята започна да възвръща нормалния си облик. Дъските под ридаещото тяло на момчето станаха видими — всеки гвоздей, всяко петно. Прозорците също — и сумрачната улица зад тях, пълна с детска глъчка. Магистралата бе изчезнала напълно от погледа на живите. Пътниците й бяха обърнали лица към мрака и бяха потънали в забвение; в реалния свят останаха само знаците и талисманите им.
На площадката на средния етаж на „Толингтън Плейс“ №65 мъртвите, които пресичаха кръстовището на магистралата, стъпваха небрежно по димящото, покрито с мехури тяло на Рег Фулър. Накрая неговата собствена душа се озова сред тълпата и погледна надолу към плътта, която някога бе обитавала, сетне трафикът я повлече към очакващата я участ.
В притъмнялата стая на горния етаж Мери Флореску бе коленичила до Макнийл и го галеше по сплъстената от кръв коса. Тя не искаше да напусне къщата, за да повика помощ, докато не се увери, че мъчителите му няма да се завърнат. Вече не се чуваха никакви звуци, освен рева на реактивен самолет, който пътуваше през стратосферата към утрото. Дишането на момчето беше станало спокойно и равномерно. Около него нямаше ореол от светлина. Всичките й сетива отново функционираха нормално. Зрение. Слух. Усещане.
Усещане.
Докосна го така, както никога преди не се бе осмелявала — прокара връхчетата на пръстите си леко, съвсем леко по разранената му кожа, като сляпа жена, която чете брайлово писмо. По всеки милиметър от тялото му имаше миниатюрни думи, изписани от множество ръце. Дори през кръвта усети педантичността, с която бяха издълбани в плътта му. И успя да разчете една фраза на мъждивата светлина. Това беше доказателство, неподлежащо на съмнение и й се прииска, боже, как й се прииска да не бе попадала на него. И все пак, след цял живот в очакване, то бе тук — откровението за живота отвъд плътта, написано върху плът.
Момчето щеше да оживее, беше очевидно. Кръвта вече се съсирваше, а безбройните рани зарастваха. В крайна сметка то бе здраво и силно — нямаше да му останат сериозни физически увреждания. Разбира се, повече нямаше да бъде красиво. От сега нататък в най-добрия случай щеше да бъде обект на любопитство, а в най-лошия — на ужас и отвращение. Но тя щеше да го защитава и малко по малко то щеше да се научи да я разбира и да й се доверява. Сърцата им бяха свързани завинаги.
А след време, когато думите по тялото му се превърнеха в белези, тя щеше да ги разчете. Да проследи — с безкрайна любов и търпение — историите, които мъртвите бяха разказали върху него.
Приказката върху корема му, написана с красив наклонен почерк. Изящният елегантен надпис по лицето и скалпа му. Разказите по гърба, пищялите и ръцете му.
Щеше да ги прочете всичките и да ги разгласи до последната лъщяща под нежните й пръсти сричка, така че светът да узнае историите на мъртвите.
Саймън беше Кървава книга, а тя нейният единствен преводач.
Когато мракът се спусна, Мери прекъсна бдението си и го изведе гол в утешителната нощ.
Пред вас са разказите от Кървавата книга. Четете, ако това ви се нрави, и се учете.
Те са карта на тъмната магистрала, която продължава отвъд живота към непознати места. Малцина ще бъдат принудени да поемат по нея. Повечето ще крачат спокойно по осветени от лампи улици, ще напуснат живота с молитви и грижа. Но малцина, малцина избрани, ще преживеят нещо ужасно, което ще ги изпрати на магистралата на прокълнатите.
Така че четете. Четете и се учете.
По-добре да сте готови за най-лошото и да се научите да вървите, преди да изпуснете сетния си дъх.
Среднощният влак за месо
Лион Кауфман вече не се чувстваше чужденец в града. Преди, в дните на своето невежество, го наричаше Палатът на удоволствията. Но тогава живееше в Атланта и за него Ню Йорк беше обетована земя, място на неограничените възможности.
Сега, след три месеца и половина в бленувания град, Палатът на удоволствията изобщо не му се струваше така възхитителен.