Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Очевидно архитектите са били доста сдържани по отношение на въпроса как да модернизират стила на сградите на старата военна академия. Крайният резултат е, че накрая сме се сдобили с нещо, което е наполовина затвор, наполовина средновековна зала за изтезания. И никакъв градинар - каза Ариа-на, като изтръска с крак някаква слуз от военните си ботуши. -Гадост. О, а там е гробището.
Лус проследи сочещия пръст на Ариана до далечния ляв край на четириъгълния вътрешен двор, точно зад спалното помещение. Още по-дебела пелена от мъгла висеше над оградения със стени земен участък. Покрай три от страните му растеше гъста дъбова гора. Не можеше да види вътре в гробището, което сякаш почти потъваше под повърхността на земята, но усещаше мириса на разложение и чуваше хора на цикадите, които бръмчаха в дърветата. За секунда й се стори, че видя тъмното профучаване на сенките - но примигна и те изчезнаха.
- Това е гробище?
- Да. Това е било военна академия, по време на Гражданската война. Така че тук са погребвали всичките си мъртъвци. Доста е страховито. И - бооже мой - каза Ариана, като придаде на гласа си престорен южняшки акцент - вони чак до Небесата. - После намигна на Лус: - Доста се мотаем там.
Лус погледна Ариана да види дали се шегува. Ариана просто сви рамене.
- Добре де, беше само веднъж. И беше едва след едно наистина бурно парти, на което всички бяха надонесли разни лекарства.
Това вече беше нещо, което Лус разпозна.
- Аха! - засмя се Ариана. - Току-що видях там да проблясва светлинка. Значи някой все пак е наясно. Е, Лус, скъпа, може и да си ходила на забави в пансиона, но никога не си виждала щур купон, така, както го правят хлапетата в поправителното училище.
- Каква е разликата? - попита Лус, като се опита да заобиколи факта, че всъщност никога не беше присъствала на голямо парти в „Доувър“.
3. Паднали ангели
- Ще видиш. - Ариана направи пауза и се обърна към Лус. -Ще се отбиеш довечера и ще останеш за малко с нас, става ли? -Тя изненада Лус, като я хвана за ръката. - Обещаваш ли?
- Но аз си мислех, че каза да стоя далече от тежките случаи -пошегува се Лус.
- Правило номер две - не ме слушай! - Ариана се засмя, като клатеше глава. - Аз съм подлежаща на освидетелстване откачалка!
Тя отново започна да подтичва и Лус се повлече след нея.
- Чакай, а кое беше правило номер едно?
- Не изоставай!
Когато свърнаха зад ъгъла на сивата тухлена учебна сграда, Ариана спря на място.
- Придай си вид на хладнокръвна - каза тя.
- Хладнокръвна - повтори Лус.
Сякаш всички останали ученици се бяха скупчили около задушените от кудзу дървета пред сградата „Августин“. Никой не изглеждаше точно щастлив, че се мотае навън, но и никой не изглеждаше готов да влезе вътре.
В „Доувър“ нямаше особени изисквания по отношение на облеклото, затова Лус не беше свикнала с еднаквостта, която това придаваше на една група ученици. Но пък, макар че всички хлапета тук носеха едни и същи черни джинси, черни тениски с изрязана поло-яка и черни пуловери, завързани на раменете или около кръста, въпреки всичко имаше съществени разлики в начина, по който изглеждаха в крайна сметка.
Група татуирани момичета, застанали в кръг, със скръстени ръце, бяха окичени чак до лактите с гривни. Черните кърпи в косите им напомниха на Лус един филм за момичешка банда с мотоциклети, който беше гледала веднъж. Беше го взела под наем, защото си беше помислила: Какво може да е по-готино от изцяло момичешка мотоциклетна банда? Сега погледът на Лус срещна този на едно от момичетата отсреща на ливадата. Косото примижаване на издължените с помощта на черна очна линия очи на момичето накара Лус бързо да отмести поглед в друга посока.
Едно момче и едно момиче, хванати за ръце, бяха избродира-ли с пайети отзад на черните си пуловери фигури с формата на черепи и кръстосани кости. На всеки няколко секунди някой от тях придърпваше другия, за да го целуне по слепоочието, по дол-ната част на ухото, или по окото. Когато обвиха ръце един около друг, Лус видя, че всеки от двамата носеше на китката си примигващото проследяващо устройство във форма на гривна. Изглеждаха малко груби, но беше очевидно колко са влюбени. Всеки път, щом видеше как проблясват халките на езиците им, Лус усещаше как от чувството за самота нещо я присвива в гърдите.
Зад влюбените, групичка руси момчета стояха притиснати към стената. Всичките бяха с пуловери, въпреки горещината. И всички носеха отдолу бели официални ризи, чиито колосани яки стърчаха право нагоре. Черните им панталони стигаха точ-но до горната част на лъснатите им официални обувки. От всички ученици във вътрешния двор тези момчета най-много напомниха на Лус за учениците в „Доувър“. Но един по-внимателен поглед бързо й помогна да ги отдели от момчетата, които бе свикнала да познава. Момчета като Тревър.