Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
За да не рискуват на митниците, още в Германия те бяха скрили куфарчето с плутония в един товарен контейнер, пълен с дрехи и лични принадлежности, и го бяха изпратили в Токио на името на Алекс Лисовски. Ето защо те се качиха в самолета само с ръчен багаж и за първи път от дълго време насам Александър Андреевич се почувства някак самоуверен, като безгрижен и богат турист. Всъщност не разполагаше с много пари, ако се изключи безполезният в самолета чек за банка „Сумитомо“. Затова пък Назарян имаше добре натъпкан портфейл и никак не се скъпеше. Лисовски прие нетипичната му за капиталистическите цивилизации щедрост като своеобразен израз на носталгия и се черпеше, без да се стеснява.
Летище „Нарита“ по нищо не се различаваше от въздушните порти на столиците, които Лисовски вече бе посещавал. С модерна и просторна сграда, изобилие от светлинни упътвания и реклами, пъстър калейдоскоп от жълти, бели и черни лица.
Назарян намери две свободни места в чакалнята и остави там Лисовски, след което отиде да се обади по телефона на своите църковни шефове и да им докладва, че са пристигнали благополучно.
Александър Андреевич се усети, че оглежда рекламите наоколо, търсейки с поглед рекламата на банка „Сумитомо“ с указания за нейните координати. С усмивка поглади якето си, под което в закопчаното джобче на ризата бе скрит чекът, но си каза, че трябва да има търпение, търпение и предпазливост. Само тези две качества никога не го бяха подвеждали.
След малко се върна Жора Назарян, разтревожен и угрижен.
— Неприятни новини — промърмори той. — Ще трябва да поизчакаме с нашата работа…
Той млъкна по средата на изречението и нервно се огледа назад.
Александър Андреевич усети как му се обръща сърцето.
— Но какво се е случило?
— Нищо страшно! — овладя се Назарян. — Властите са започнали поредната ревизия на дейността на сектата, така че ще трябва да изчакаме до утре, когато чиновниците ще се махнат от Центъра. Засега ще отидем в някой хотел. И бездруго трябва да отседнем някъде — вие сте външен човек и нямате право да нощувате в общината.
— Изобщо нямам подобно желание! — горещо го увери Лисовски.
Тръгнаха към изхода между сновящите дребни японци с непроницаеми лица, сякаш изработени от старинен порцелан, между шумните и безцеремонни американци и надменните немци и англичани, и накрая минаха покрай набитите мускулести полицаи, взиращи се в пътниците с професионална недоверчивост.
— Ще отидем в американския „Хилтън“ — каза Назарян, когато се качиха в таксито. — Разбира се, там е по-скъпо, отколкото в обикновените японски хотели, но аз така и не можах да свикна с тяхната екзотика и смятам, че вие също няма да се чувствате уютно между хартиените им стени и да спите на рогозки.
— Така е, но аз не знам дали ще имам пари…
— Разходите по пребиваването се поемат от страната домакин. При тази практика в бизнеса японците са достигнали до съвършенство. Дори ако пожелаете, може да получите за сметка на фирмата някое момиче…
— А-а, не — усмихна се Лисовски. — „На първо място самолетите.“8
— Какво? — разсеяно попита потъналият в мислите си монах.
— Нищо, просто цитирам героите от един стар филм.
— Добре, ако имате нужда от нещо, кажете ми, не се стеснявайте.
— Ще ви кажа.
2.
„Хилтън“ наистина се оказа чисто американски хотел, но по-голямата част от обслужващия персонал се състоеше от японци и най-вече очарователни японки, владеещи перфектно английски език.
Без особени формалности, с хиляди усмивки при регистрацията на престоя им, двамата гости на столицата получиха апартамент на единадесетия етаж, след което побързаха да се качат. С ръчния багаж и безпроблемното настаняване те създаваха впечатление за сериозни бизнесмени. Всъщност с известни уговорки, това беше самата истина.
Още щом влязоха в малкото антре, Лисовски се съблече и закачи якето си в стенния гардероб, а Назарян нервно влезе в холчето и взе да се разхожда.
— Но защо властите се интересуват от вашата секта? — попита Александър Андреевич. — Някакви нарушения ли има?
— Ами, какви нарушения може да има? Тацуо Като не се вре нито в политиката, нито в икономиката, на никого не пречи…
— Тогава какъв е проблемът? Да не са узнали за нас?
— О, глупости! Просто в тази страна се развъдиха много светци, които обичат властта и парите, а вярващите не стигат за всички!
8
От филма „Заклети ергени“, музикална комедия, чието действие се развива през Втората световна война. Трима пилоти се заклеват да не се влюбват до края на войната. — Б.пр.