История на света в 10½ глави [bg]

Преподобният Ланс Гибсън се консултира с църковни историци в баптистки университети относно съвременните догадки за местоположението на реликвата, а Джими Фългуд разучи вероятните ветрове и течения по време на Потопа. Когато двамата свериха резултатите, най-обещаваща изглеждаше една местност по югоизточния склон на планината на няколко километра от върха. Спайк се съгласи да започнат търсенето оттам, но не бе ли по-логично да тръгнат от върха и да слизат спираловидно, за да покрият систематично цялата територия? Джими каза, че този подход звучи смислено, но е неприложим в техническо отношение, така че Спайк се примири. От своя страна Джими предложи на Спайк да използва връзките си в НАСА, за да получи набор въздушни фотографии на планината, които да увеличат и да видят дали на тях има нещо, напомнящо Ноевия ковчег. Спайк призна, че подобна стъпка е логична, но пък Бог едва ли би искал да търсим най-лесния начин. Нима проектът не беше в известен смисъл християнско поклонение? Древните поклонници винаги са минавали през трудности. Макар Спайк да нямаше нищо против да вземат най-добрите въжета, палатки, обувки и ръчни часовници, той би искал да се чувства напътван от нещо по-висше от съвременните технологии.

Църковната дейност на преподобния Гибсън го възпрепятстваше да тръгне с тях за Турция, но той щеше да им осигурява духовна подкрепа и непрестанно да напомня на Всевишния, че двама членове на комитета са тръгнали по Негови дела в чужда страна. Бети щеше да остане вкъщи и да отговаря на медиите, които неминуемо щяха да я засипят с въпроси. Експедицията в състав Спайк и Джими щеше да тръгне през юли същата година, тоест 1977-а. Отказаха да дадат приблизителна дата на връщане. Който се опитва да надхитри Бог, каза преподобният Гибсън, сам себе си надхитря.

Получиха различни провизии от доброжелатели, църковни общности и магазини за ловни принадлежности; докато отваряше колетите, които продължаваха да пристигат до самото навечерие на отпътуването, Бети се чудеше как ли приемат някои хора проекта. Част от даренията съвсем не изглеждаха християнски. Един поглед в стаята с инвентара на експедицията би създал впечатлението, че Спайк и Джими са голи бегълци, изпратени като наемни убийци да обезлюдят Източна Турция.

Оставиха купища стари дрехи, няколко автомата, четири гранати, една гарота и четири хапчета за самоубийство, дарени от някакъв фанатик. Багажът им включваше леки палатки, витамини, японски фотоапарат с увеличител, кредитни карти, пътнически чекове на „Америкън Експрес“, маратонки, половин литър бърбън, топли чорапи и бельо, голям найлонов плик корнфлейкс, за да се хранят здравословно, хапчета против разстройство, инфрачервени очила за нощно виждане, хапчета за пречистване на водата, замразена и вакуумирана храна, подкова за щастие, фенерчета, конец за зъби, резервни батерии за електрическите им самобръсначки, два ножа, достатъчно остри, за да срежат вековно дърво или да изкормят някой нападател, крем против комари, лосион против слънце и Библия. Когато Джими тайно прерови багажа, намери сгъната футболна топка и малка помпа за надуването й; той ги върна внимателно с одобрителна усмивка. Когато Спайк тайно прерови багажа, откри пакет презервативи, които изхвърли и никога не спомена пред Джими. Комитетът обсъди какво да вземат като израз на добра воля към селяните в Източна Турция. Бети предложи цветни картички със снимка на Спайк на луната, но съпругът й възрази, че това би било неуместно, тъй като целта на пътуването им е да прославят не себе си, а Бога. Помислиха още малко и взеха двеста значки с образа на президента Джими Картър и първата дама, прекрасната Розалин — един приятел на преподобния Гибсън им ги даде на по-ниска цена, тъй като копнееше да се отърве от тях.