История на света в 10½ глави [bg]

И ето че са стигнали, продължи той, до сериозната част от вечерта и до целта на това събиране (тук Бети затаи дъх, като си мислеше „луд за връзване“, как ще реагират хората, когато им каже, че Бог му е заръчал да остави топката в кратера и да иде да търси Ноевия ковчег). Но отново се оказа, че е подценила Спайк. Той не спомена лунните наставления на Всевишния нито веднъж. На няколко пъти заговори за вярата си и за вечното завръщане, разказа за трудностите, с които се е сблъскал в космическата програма; и когато най-сетне започна да споделя как е размишлявал върху тези неща, докато гледал звездите от задната си веранда, и как му се струвало, че е дошло времето всички да се върнем там, откъдето сме дошли, как смятал да организира експедиция в търсене на останките от Ноевия ковчег, който, както е известно, се намира на планината Арарат близо до границата между Турция и Иран, думите му звучаха смислено и логично. Всъщност проект „Арарат“ би трябвало да бъде следващата задача на НАСА; а слушателите биха могли да заключат, че НАСА се държи твърде себично, материалистично и тесногръдо, като се ограничава с космически полети, след като има други проекти, по-близки до сърцето и душата на данъкоплатеца, които биха могли по-добре да оползотворят съвременната им техника.

Страхотен номер, невероятен номер, мислеше си Бети, докато съпругът й слизаше от подиума сред оживени аплодисменти. Дори не бе споменал за пари, а само бе помолил съгражданите си да го почетат с присъствието си, да изслушат идеите му, та ако решат, че мисли разумно, той да потърси хора, които да му помогнат. Това е моят Спайк, промълви неволно Бети, макар и много различен от онзи, за когото се бе омъжила.

— Мисис Тиглър, какво мислите за проекта на съпруга си? — попита я един репортер, докато тя и Спайк се държаха за ръце пред фотографа от „Файетвил Обзървър“.

— Аз съм стопроцентово зад него — отвърна тя, като отправи към Спайк булчинска усмивка. Вестникът отпечата коментара й, а журналистът дори успя да отбележи колко възхитително й стоят роклята и шапката с цвят на горчица. („Горчица! — каза Бети на Спайк. — Тоя сигурно яде говеждото си с минзухари.“) Когато се прибраха, Спайк изглеждаше зареден с енергия, какъвто не го бе виждала от година и нещо насам, така че и дума не можеше да става той да заседне с Библията си на задната веранда; вместо това той буквално я завлече в спалнята, където от известно време само спяха. Макар и неподготвена за това, Бети съвсем не бе недоволна и промърмори нещо относно банята. Спайк каза, че няма да се занимават с това, а Бети много го харесваше такъв властен.