![Възкресителят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/2/vzkresitelyat-bg-download.jpg)
Възкресителят [bg]
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-486-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Възкресителят [bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивна смес от древни тайнства и модерен екшън. Купър отново е в най-добрата си форма. Ню Йорк Таймс Купър се завръща към древните мистерии по един изумителен начин. Това не е просто поредната книга за търсенето на Светия Граал — тук подходът към историята е напълно уникален. www.iltempolastoria.it
— Не искам да преувеличавам, Густав, но информацията е доста интригуваща и би било ужасна небрежност от моя страна да не ти я предам. Миналата Коледа един човек умрял от рак в една от тукашните болници. Името му е Матамала, известен архитектурен скулптор. Страдал от рак на лицето и преди смъртта си бил подложен на лъчетерапия от доктор Симо, един от малцината практикуващи този вид лечение в Барселона. Миналата седмица въпросният Симо дойде в Мадрид на конференция за използването на радий в медицината, а аз изнесох доклад върху физиката на радиацията. След това се срещнахме в един бар и пийнахме доста. Много добродушен и общителен тип. Е, оказва се, че онзи негов пациент Матамала под въздействието на голяма доза морфин срещу болките изтърсил пред Симо нещо за някаква реликва, с която разполагал архитектът Гауди. Един ден намерил в ателието на Гауди дървена кутия с гравюра на планината Монсерат върху капака. И я отворил без разрешение.
Ергма наостри уши при споменаването на Монсерат.
— И какво имало вътре?
— Човекът бил много дрогиран и казал само, че било топло като човешка плът.
Ергма повдигна тънките си вежди.
— Това ли е казал?
— Така твърди Симо.
— Свърза ли се с този Гауди?
— Не, чаках пристигането ти. Чух, че бил голям ексцентрик, мизантроп, труден човек. Реших, че вероятно ще имаме само един шанс да го накараме да говори, и си помислих, че сигурно ще поискаш да участваш лично в интервюто, така да се каже.
— Добре. Взел си правилното решение, Молина. Какво смяташ да правим?
— Утре ще го отмъкнем от улицата. Режимът му е един и същи. Ще го закараме в гаража на Карлос. Той държи акумулатори там. Електрически ток, пуснат по чувствителните места на човек, развързвал езика. Поне така са ми казвали.
Вечерта на 7 юни 1926 г. Гауди остави моливите си. Беше 17:30, време да започне трикилометровата си разходка за литургията в „Сан Фелипе Нери“. Макар времето да беше приятно, заради разклатеното си здраве старецът потръпна, както всеки път, когато излизаше. Тътрейки крака в пантофите си, чиито пети беше закрепил за крака си с ластици, той пое по улица „Байлен“ към широкия булевард „Кортс Каталанес“.
Недалеч от кръстовището на булеварда беше паркиран автомобил, „Хиспано-Суиса“ в черно и бяло.
— Това е той — каза Молина от задната седалка.
— Наистина? — възкликна Ергма. — Онзи там? Та той е стар и слаб. Едва ли ни е нужен Карлос да свърши работата.
Когато Гауди тръгна да прекосява, якият шофьор слезе, огледа се и настигна архитекта на осевата линия.
— Хей, сеньор, искам да говоря с вас.
Гауди продължи да върви с наведена глава, без да обръща никакво внимание на грубиянина.
— Хей, ела тук.
Карлос го сграбчи за ръкава на палтото и го дръпна, но остана изненадан от силната и яростна реакция на стареца.
Макар да не бе изрекъл нито дума, мислите на Гауди буквално експлодираха в главата на шофьора.
„Остави ме на мира! Пусни ме! Отивам на литургия!“
Карлос беше хванал здраво черния ръкав и въпреки съпротивата на стареца нямаше намерение да пуска. Още едно силно дърпане щеше да свърши работа, но черният плат се оказа толкова овехтял и изтъркан, че се разпра. Карлос залитна назад, а Гауди полетя напред.
Точно тогава минаваше трамвай №30. Водачът не успя да спре навреме, за да не удари стареца, озовал се внезапно на релсите. Гауди бе блъснат и остана да лежи неподвижно на земята. От едното му ухо течеше кръв.
Неколцина пешеходци се втурнаха към него, а Карлос погледна безпомощно към Молина, който му направи знак да се връща в колата.
— Карай — нареди му той.
— Изглеждаше зле — каза Карлос, докато потегляше.
Молина поклати глава.
— Ще се погрижа да претърсят квартирата му. Може би ще успеем да го намерим и без него.
Физиономията на Ергма бе вкисната като пресечено мляко.
— Кажи ми, Молина, кога е следващият влак за Париж?
Помислиха Гауди за бездомен скитник. Нямаше никакви документи. Джобовете му бяха мазни от орехи и бадеми. Дрехите му бяха мръсни и кърпени, обувките — за оплакване. Беше стегнал краката си в стари бинтове, за да се бори с артритното подуване. Никой не знаеше, че това е един от хората, будещи най-голямо възхищение в Барселона.