Пламъци в рая

— Призоваването на демони е детска игра. Те са деца. Пана-ева може да отнеме душата само на един от вас и те избраха приятеля ви, защото мислеха, че той е най-силният, защото е ваш кахуна. – Тя се изплю на земята. – Те са глупаци.

Погледнах към широката дупка, през която бе изчезнало подобното на влечуго създание.

— A то… ще се върне ли?

— Не – каза жената. – То е изплашено.

— От какво? – попита господин Клемънс.

— От мен – каза старицата. И тогава се изправи. Всъщност не се изправи, а просто се издигна, все още в седнало положение, докато се рееше на около три стъпки над земята.

Втренчих се в нея, като знаех, че и господин Клемънс я гледа с ужас.

— Чуйте ме – каза старицата. – Трябва да напуснете това място. Оставете тялото на приятеля си тук…

— Не, не можем да… – започна господин Клемънс.

— ЗАМЪЛЧИ! – Бях сигурна, че целият вулкан ще отекне от ехото на този вик. Господин Клемънс млъкна, но аз чух, че отвън напевът на мъжете продължаваше.

— Ще оставите тялото на приятеля си тук – каза старицата. – Нищо лошо няма да му се случи. Аз лично ще го наглеждам. Вие трябва да върнете душата му.

— Душата му… – започна господин Клемънс, но замълча.

— А за да го сторите, трябва да отидете до отвора към Подземния свят, който тези глупаци каува отвориха в своето невежество. Те не знаят как да го затворят. В опитите си да прогонят хаоле кахуна те отприщиха ужасни сили. Ще отидете до отвора към Подземния свят и ще се спуснете през него – продължи тя, гласът й притежаваше свой ритъм, като напева, който се чуваше отвън. – Когато стигнете до входа на Призрачния свят, ще се отървете от нелепите хаоле одежди, с които сте покрили телата си…

Погледнах към полите, блузата, жакета, ръкавиците и ботушите си. Какво им беше нелепото? Бях ги купила в най-хубавите магазини в Денвър.

— Когато се отървете от тези хаоле парцали – каза старицата, – ще се намажете с масло от изгнили кукуи. Призраците не обичат тази миризма.

Господин Клемънс изви вежди към мен, но си замълча.

— После с въже от иеие ще се спуснете в Подземния свят – каза реещата се във въздуха старица. Тя вдигна повелително пръст. – Не бива призраците, демоните и боговете там да разбират, че вие не сте призраци. Ако разкриете, че сте живи, Пана-ева и слугите му ще откраднат душите ви и няма да мога да ви помогна.

Затворих очи с надеждата, че всичко това ще се окаже просто сън. Далечното пеене, вятърът, който свистеше през сламения покрив, напевният глас на старицата – всичко това обаче продължи. Отворих очи. Белокосата жена се рееше във въздуха над пламъците на маслените лампи.

— Трябва да намерите не само откраднатата душа на вашия приятел – припяваше тя, – но и душите на хаоле, които бяха отведени там, след като тези глупаци отвориха входа преди две седмици. Отведете всички. За да затворим отново входа, в селението на Милу не бива да остават хаоле призраци.

С господин Клемънс стояхме един до друг и се взирахме в старицата.

— А ако мъжете отвън се опитат да ни спрат? – попита кореспондентът.