Пламъци в рая

— Е, свалихме гащите и сутиена – каза Байрон Тръмбо. – Любовната игра приключи. Къде е чукането?

Уил Брайънт се смръщи на тази вулгарна метафора.

— Господин Сато е притеснен за Съни.

— Мамка му – рече Тръмбо. Дори при цялата тази лудост преговорите вървяха доста добре, по план. Към три следобед, след прекрасен обяд в частната трапезария на терасата на седмия етаж и демонстрация на хула от пет професионални танцьорки, които Тръмбо бе докарал от Оаху, те се върнаха към пазарлъка. Към четири и петнайсет цената беше триста и дванайсет милиона и документите бяха изготвени. Сато бе довел цял отряд адвокати.

Байрон Тръмбо имаше осем адвокати, но не обичаше да пътува с тях, ако Уил Брайънт беше с него. Уил беше юрист, също като Боби Танака, и двамата цял час проверяваха ситния шрифт в документите. Към пет и половина договорите вече очакваха да бъдат подписани на лъскавото махагоново писалище в конферентната зала на президентския апартамент.

Но Хироши Сато се бил тревожел за Съни Такахаши.

— Мамка му – каза Тръмбо за двайсети път през този дълъг ден. – Фредриксън научи ли нещо за Съни?

— Не – каза Уил Брайънт. Той още преглеждаше договора, който щеше да превърне курорта „Мауна Пеле“ в японски голф клуб и щеше да отърве шефа му от сериозни финансови неприятности. Очилата с рогови рамки и вързаната на опашка черна коса го караха да прилича на усърден студент по право. Костюмът на „Дона Карън“ за три хиляди долара обаче разваляше това впечатление.

— Новини за Бригс? – Тръмбо си харесваше бодигарда.

— Не.

— А за Дилън?

— Не, още го няма.

— А накара ли Бики да си тръгне?

— Не, отиде да плува.

— Ами Мая?

— Тя също иска да остане.

— Кейтлин?

— Тя и господин Кьостлър говорят с Ню Йорк. Явно още си мислят, че могат да те принудят да им продадеш курорта. Тя се опита два пъти да се срещне с господин Сато, но нашата охрана й попречи.

Тръмбо се излегна на дивана и вдигна обутите си с кецове крака на възглавницата.

— Изморен съм.

Уил Брайънт кимна и обърна следващата страница на договора.

— Сигурен ли си, че искаш плащането от Сато да мине през холдинговата компания „Маями Ентъртейнмънт“?

— Да. Така данъците ще са най-малки. Ще трябва да обявим загубите през „Маями Ентъртейнмънт“ и после да я ликвидираме, а аз ще прехвърля голяма част от капитала през двете сметки на Кайманите и ще продадем казината като част от същата сделка. Така ще погасим цялата каша заради данъците и ще имам свободни пари, за да ги вложа в сливането с компанията за сателитни връзки „Хюс“ и да рефинансирам сделката за „Елисън“.

Брайънт кимна.

— Може да се получи.

— Ще се получи. – Тръмбо седна. – Не мислиш, че Хироши повярва на историята, че Съни е купонясвал цяла нощ и сега изтрезнява някъде с момичетата, нали?

Уил Брайънт остави договора на масичката.

— Е, Съни е прочут с купоните си. Но освен това е прочут, че се явява навреме на следващата сутрин. Господин Сато няма да повярва.