Годежът

Той се дръпна назад и доближи устните си до нейните. Тя се напрегна от страха, че ще бъде разкрита. Блейк повдигна гъстите си черни ресници и разкри замечтани зелени очи.

— Марджъри, скъпа, изпитвам към теб нещо повече от обикновена страст. Изпитвам…

Той сграбчи раменете й и с едно плавно движение размени местата им. Хартията изшумоля. Той погледна през рамото си и видя писмото в ръката й. Подскочи назад като опарен.

— Какво, по дяволите… — разочарованието помрачи красивите му черти. — Дай ми го — каза той.

— То носи подписа на баща ми, значи ме засяга — отговори тя, като преглътна буцата от отвращение към себе си.

Блейк не можеше да понесе нещастното изражение на очите й. Проклет да е Джордж Ентуисъл за това, че я беше наранил толкова! Проклет да е Блейк Честърфийлд за това, че беше допуснал да стане негова жертва!

— Можеше да попиташ и аз щях да ти позволя да го прочетеш. Мислех си, че целта ти е да спечелиш доверието ми.

— Не знаех, че ти е писал, докато не видях писмото.

Спомни си, че той никога не използва услугите на пощата. Майлоу предава съобщенията му.

Тя подаде писмото и Блейк го взе.

— А ти обикновено не четеш чужди писма — каза й той.

— Имам право да разбера какво пише в това писмо.

Той беше объркан и не можа да оспори аргумента й.

Върна писмото в купчината.

— Пише, че ще идва в Бат.

Тя се овладя, като стисна облегалката на стола. Погледът й се разфокусира.

— Кога? — попита тя.

Блейк потисна внезапния порив да я привлече в обятията си и да се извини, да разкрие грозната истина и да сложи край на играта. Но когато думите започнаха да се оформят, устните му се свиха в горчива гримаса. Каза й само тази част от истината, която можеше.

— Пристига следващия петък.

— Какво ще правиш? — попита тихо тя.

Дали щеше да се върне в морето, или ще избяга в Уелс, ще се спотаи в някой тъмен ъгъл на двореца си и ще чака да се изличи петното от позора? Изборът му беше малък и нерадостен.

Старата арогантност му помогна да вдигне глава. Свободното му държание се възвърна по навик, а то винаги го предпазваше от презрението.

— Предполагам, че ще удвоя усилията си, за да спечеля ръката ти — отговори той, като сви раменете си.

Тя се приближи толкова близо, че носовете им почти се докоснаха.

— Преди минута ти беше нежен, откровен и любвеобилен, а сега се държиш като самодоволен позьор. Защо?

Тя беше опасно близо до разкриването на истинския Блейк Честърфийлд, но той затвори всички пролуки.

— Изпитвам отвращение към хора, които шпионират — каза той.

— Съпругите влизат ли в това число? Казваш, че трябва да се омъжа за теб.

Тя го беше хванала натясно.

— С теб бих бил откровен за всяко друго нещо.

— Ако стана твоя съпруга, ще надзъртам във всяко кътче и тайно местенце от твоя живот — тя вдигна нагоре ръце, а очите й запламтяха със син огън. — Ти имаш тайна, Блейк. Не може да е толкова ужасна, че да не можеш да я споделиш с мен, ако очакваш да прекарам живота си с теб. Ще ми кажеш ли, ако се съглася да се омъжа за теб?