Годежът

Той започна да сгъва листа с треперещи движения.

— Идеята за тази пощенска кола е чиста глупост. Тя ще затъне в пустите полета.

— Благодаря ти, че ми каза. Сега няма да имам грижата да ти запазвам място, нали?

Той протегна ръка и отвори вратата. В стаята нахлу шумът от улицата.

— Ще заема мястото зад бюрото ти.

— Задръж дъха си, надуто, ревящо магаре.

— Не мога, любима, защото ти ме караш да го губя от вълнение.

Пулсът й се ускори, а сърцето й се обърна. Блейк Честърфийлд премина прага и застана между тях. Той сякаш изпълваше стаята и съзнанието й. В този момент Марджъри осъзна истинското значение на глупостта да обича Блейк Честърфийлд.

Той я погледна, а след това премести погледа си върху Тобаяс.

— Какво става тук? — попита той с тон на истински арогантен Честърфийлд.

Тобаяс се отдръпна и потърси сигурност в скъпоценната си табла.

— Това беше просто един приятелски делови разговор, милорд. Тя е упорита жена, както сигурно сте разбрали.

Блейк я прониза с поглед.

— Разбрал съм, че е съвсем по вкуса ми.

— Значи сме на един хал, приятелю, така че не е необходимо да ме заблуждавате. В крайна сметка преди години аз загубих облога, свързан с Марджъри.

Марджъри се подразни от това, че я обсъждаха, сякаш я нямаше, и каза:

— Точно така, Тобаяс, и по същия начин ще загубиш облога, че ще станеш управител на пощенската станция в Бат. А вие, лорд Блейк — обърна се тя към него, — загубихте другия облог. Приятен ден, господа.

Когато изфуча през вратата, тя видя изражението на Блейк, което издаваше изумлението и уязвимостта му.

Същия следобед тя отиде при животновъда в Монктън Фарли и купи осем от най-хубавите му файтонджийски коне. Получи като подарък една червеникаво-кафява кобила с лъскав косъм, която Марджъри нарече Алма. Нуждаеше се така силно от близка душа.

За да избяга от спомените за Бат, тя придружи Уик с пощенската кола до Бристол. Върнаха се в събота по обяд и откриха каретата на Честърфийлд в двора. Педикорд, Таг и Алберт стояха наблизо, задълбочени в разговор.

Когато надникна в каретата и откри, че е празна, Марджъри усети мигновена болка, но влезе в пощенската стая с високо вдигната глава. Там налетя на вбесената госпожа Сърли. С почервеняло като цвекло лице, жената размаха лист хартия и изкрещя:

— Настоявам за вашата оставка. Вижте! Да изпращате такава мръсотия по пощата, е злоупотреба с доверието.

Марджъри взе подадения й пергамент. Разгъна го и видя, без да вярва на очите си, една рисунка, на която беше изобразена заедно с момчетата да подскачат голи в Кралската баня. Уникалният стил на художника беше непогрешим.