Експериментът Досейди

Джедрик се свърза с Маккай, докато той очакваше пристигането на Арич и Кейланг. Гледаше разсеяно към тавана и пресмяташе като истински досейдиец възможностите да извлече някакво преимущество от предстоящата среща, когато почувства докосването на съзнанието й.

Маккай се затвори в тялото си.

— Никакви прехвърляния. Разбира се.

Това бе нещо съвсем малко, неуловим нюанс, който можеше да остане незабелязан, ако той не носеше толкова точен аналогов модел на Джедрик в своето съзнание.

— Ти си ми сърдита — рече Маккай.

Излъчи ирония и знаеше, че Джедрик е доловила това.

Когато му отговори, гневът й беше сведен до раздразнение. Не се притесняваше от емоционалните отсенки, а от това, че въобще е допуснала Маккай да разбере за тях.

— Напомняш ми за един от първите ми любовници — каза Джедрик.

Маккай се замисли какво ли прави тя сега, там, в сигурните и ухаещи на цветя обятия на неговия плаващ остров сред плапетарното море на Туталси. Колко ли странно изглеждаше тази планета в досейдийските й очи — никакви опасности, плодове, които можеш да откъснеш и изядеш, без да се притесняваш, че са отровни. Островът щеше да й се стори познат благодарение на неговата памет, но тялото й щеше да продължи да долавя нови и странни усещания. Неговата памет… да. Това място щеше да й напомни за всички онези жени, които бе водил по пръснатите из острова беседки по време на сватбените пътешествия.

Тези мисли подтикнаха Маккай да отвърне:

— Изобщо не се съмнявам, че твоят любовник не е успял да оцени достатъчно добре истинските ти качества, извън спалнята искам да кажа. Може би грешката му е била в…

И той изброи няколко възможности, черпейки информация от собствената й памет.

Този път Джедрик се засмя. Почувства нейната искреност, неподправеното й буйно веселие.

Бе ред на Маккай да му припомнят за една от първите му съпруги и това го накара да се замисли за света, от който Джедрик бе дошла. Там всичко беше просто и стройно — партньорът се използваше за продължаване на рода, а любовникът — за удоволствие. Беше позволено дори да изпитваш открита антипатия към първия от двамата.

Любовници… съпруги… каква беше разликата? Единствено в наложените от обществото условности, от които произтичаха съответните роли. Но Джедрик наистина му напомняше за онази жена и той се разрови в паметта си, чудейки се дали сега това би могло да му помогне. По онова време Маккай беше в средата на тридесетте, точно тогава му възложиха един от първите му случаи като агент на БюСаб, без да прикрепят към него някой от по-старите служители. Говореше се, че в цялата история на Бюрото никога не е имало толкова млад агент хуманоид, изпратен на самостоятелна мисия. Ставаше дума за една планета от системата Илир. Всичко в този свят бе безкрайно различно от онова, което Маккай познаваше. Вкопано в земята място с дълбоки галерии, над което тегнеше подтискаща тишина. Никакви животни, никакви птици, никакви насекоми — само злокобна тишина и упоменатата в докладите на БюСаб зараждаща се фанатична религия. Разговорите тук бяха приглушени и пълни с неуловими интонационни нюанси, което загатваше за таен комуникационен код. По някакъв неведом начин всеки пришълец ставаше за посмешище, когато се опитваше да отгатне смисъла зад думите на илирийците. В това отношение нещата много приличаха на Досейди.