Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
На смяна на учените дойдоха поетите. Учените притежават знания, затова често могат да проявяват независимост, а поетите притежават само думи, затова се нуждаят от покровителство. А за покровителството трябва да се бориш. Призванието на учените е да пазят знанията, а пък поетите често приличат на петли, които куку-ригат дори когато още не е разсъмнало. Те нямат търпение веднага да запознаят света с първата дошла на езика им дума. Един от тези поети при султан Баязид, решавайки да надмине „Шахнаме“ на Фирдоуси, беше написал „Сюлейманнаме“ — огромна поема, в която беше събрал всички легенди и сказания за цар Соломон и беше изложил всички известни тогава сведения за световната история, алгебра, геометрия и астрономия. Бяха излезли триста и шестдесет тома. Султанът беше попрегледал деветдесет тома, а останалите беше заповядал да изгорят. Поетът беше наречен Узун Фирдоуси — Дългия Фирдоуси.
Случи се така, че всички велики поети бяха умрели при Баязид и Селим. Нямаше ги вече Неджати, Ахмед Паша, Месихи и Михри Хатун. Не доживя само два месеца до сватбата на Хатидже знаменитият певец на виното Иляс Ревани. Той беше почти единственият поет, при когото думите не се разминаваха с делата, та за него съвсем не подхождаше казаното в Корана, че поетите никога не правят сами онова, за което говорят в стиховете си. Ревани пишеше стихове за виното и радостта и ги пееше цял Стамбул, а самият поет също прекарваше всичките си дни в безкрайни гуляи с приятелите си и без да се срамува, бъркаше за тази цел в султанската хазна. Още при двора на султан Баязид, където той се беше харесал с няколко свои стихотворения, Ревани беше получил твърде почетна длъжност — беше назначен за началник на кервана, който ежегодно возеше в Мека и Медина пари и подаръци за богомолците. Поетът беше пропилял по пътя всичките пари, беше разпродал подаръците и опасявайки се от Баязидовия гняв, беше избягал в Трабзон, в двора на шехзаде Селим, който тогава враждуваше с баща си. Ревани беше осмян. За оправдание той измисли стихотворение, в което се опита да изтълкува постъпката си с мистични причини. В това стихотворение имаше едно двустишие:
Селим, който също се развличаше със стихотворство, като искаше да се пошегува с поета, преиначи двустишието:
Когато Селим стана султан, направи поета началник на султанската кухня. Но Ревани скоро започна да краде и оттам. Преместен да завежда вакъфа115 на „Света София“, отново се отдаде на кражба. Тогава го изпратиха в почетно заточение: да наглежда минералните бани в Бурса. Ревани там си караше рахата. С държавни пари построи в Стамбул до Кърк Чешме джамия, която според обичая нарекоха на името на онзи, който беше дал парите за построяването й. Великият поет беше погребан в двора на джамията, без да успее да види пищната сватба, която Сюлейман вдигна за сестра си. Само стиховете на Ревани от поемата му „Ишретнаме“ звучаха в тези дни навсякъде, като предизвикваха завистта на Сюлейма-новите придворни поети.
Сюлейман, който още с първите стъпки на властвуването си обеща да стане велик и прославен султан, засенчваше сякаш със сиянието си всички наоколо и макар че в двора му се тълпяха цяла сюрия учени, музиканти и поети, нито един от тях не беше способен да излезе извън пределите на посредствеността, въпреки че най-известните от тях си присвояваха гръмки псевдоними: Газа-ли — Пишещия газели, Лямии — Сияещия, Хаяли — Мечтателя, Фазъл — Съвършения, Зати — Неповторимия. В действителност Сияещия сияеше само за себе си. Съвършения проявяваше само съвършена бездарност, а Мечтателя хитруваше, както можеше, за да изпревари другарите си пред султана. Неповторимия се прослави с това, че безсъвестно крадеше от младите неизвестни поети, като включваше стиховете им в свои дивани и отгоре на това се възмущаваше, когато те се опитваха да се оплачат: „Вие трябва да се гордеете с такава чест — да попаднете в диван на самия Зати! Кой ли би ви познавал, ако не бях аз!“
Никой не пишеше оригинални стихове, а процъфтяваше подражанието. Преписваха великия Низами, пееха песните на неповторимия Навои, осакатяваха блестящия Хафъз и изискания Физули. За това съдействуваше сам султанът, като поръчваше на поетите да подражават на поемата на Хамди Челеби „Дарът на влюбените“, която поетът беше написал в чест на завземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя.
115
Имот, даден за благотворителни цели. — Б. а.