Среднощна гълъбица
- Автор: Бекнъл Роксана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна гълъбица». Краткое содержание книги:
— Ще тръгнем оттук веднага след като мине сватбата.
Джоана го загледа съвсем смаяна.
— Но как? Искам да кажа, кралицата ми каза, че трябва да се омъжа, така че как ще замина за абатството?
Странно изражение се появи на лицето на Райлън. Очите му като че ли искаха да я прогорят с поглъщащия си поглед, но скованата му поза подсказваше, че едва се въздържа да не се приближи към нея.
— По дяволите, ти още не знаеш за кого ще се омъжиш, така ли? Сър Джордж ми каза, че са ти съобщили.
Изпусна шумно дъх и се вгледа напрегнато в нея. Джоана може би трябваше да се досети какво следва. Но дори след като чу думите му, тя не можа да ги осъзнае.
— Аз ще стана твой съпруг, Джоана. Ще се омъжиш за мене.
Един безкраен миг тя го гледаше, потресена и с отворена уста. С голямо усилие успя да затвори уста и да събере достатъчно сили, за да избъбри:
— Ти? Ти ще станеш мой съпруг?
Докато тя мълчеше мъчително, лицето му постепенно помрачня. После й хвърли войнствен поглед.
— Да, аз. Ще се оженим веднага щом станат готови документите. После ще напуснем това затънтено място и ще отидем в Блекстън.
Джоана чуваше всичките му думи. Но не можеше да ги осъзнае докрай. И за да стане положението още по-лошо, напук на логиката, която й казваше, че трябва да възрази срещу този нелеп брак, тя не можа да потисне внезапната тръпка в гърдите и лудото разтуптяваш на сърцето си. Трябваше да се оженят? Тя и Райлън?
После забеляза мрачното му лице и почувства някакъв черен облак да надвисва над нея. Райлън бе искал да се ожени за Мерилин, но тя бе съсипала плановете му. Затова се бе задоволил с втората по привлекателност наследница. Поне сега скъпоценният му Йоркшир щеше да се сплоти срещу краля. Някаква тъпа болка се разля в гърдите й, сякаш някой внезапно бе изтръгнал сърцето й.
— Твоите… твоите известия ме… ме изненадват. — Тя си пое дъх, но още не можеше да срещне погледа му. Дори гласът й, който искаше да прозвучи укорително, бе слаб и нерешителен. — Ще ми простиш, но ми е нужно малко време, за да осмисля всичко.
— Да, разбира се. Аз… Както казах, мислех, че са ти съобщили. Иначе нямаше да го кажа по този начин. — Той пристъпи към нея и тя вдигна глава, за да го погледне в лицето. — За добро е, Джоана. Ще видиш.
— За добро? — Очите й се изпълниха с нежелани сълзи. — За твое добро, като се вземе предвид всичко. Кралят ти попречи да спечелиш огромните имения на Мерилин, затова взе следващата по привлекателност наследница. Оксуич ще бъде прекрасно допълнение към малкото ти кралство в Йоркшир, нали? Само се питам как ли се е съгласил кралят — завърши тя с горчивина в гласа.
— Няма значение защо се е съгласил, важното е, че се съгласи.
Тя изтри сълзите и вдигна брадичка.
— А защо ти се съгласи? Защо просто не ме омъжи за онзи твой лакей, за когото ме беше предвидил? Сигурно има други момичета, чиито имения са по-ценни от моите.
Джоана бе твърде разстроена, за да забележи търпеливия израз, изписан по лицето на Райлън. Когато той хвана ръцете й точно над лактите и я привлече към себе си, тя се опита да се освободи.
— Не. Не смей да ме докосваш сега!
— Джоана, тормозиш се за нищо. Аз искам да се оженя за тебе. Това е избор, който направих свободно…
— Но аз не съм! — извика тя. — Не съм направила свободно моя избор. Ти и кралят решихте и се споразумяхте, а сега аз трябва да се оправям както мога.
— Ние решихме и за лейди Мерилин, а тя не възразява.
— Но тя е обичана! Обича Ивън и той я обича! О, но ти никога не можеш да го разбереш!
Тя се задърпа, но той я стисна още по-силно.
— Господи, проклет да съм! Ако това искаш — любов, — тогава лесно мога да се приспособя.
С тези думи той я привлече на гърдите си, вплете пръсти в косите й и наклони главата й назад.
Тя разбра, че той иска да я целуне и отново усети необяснимия прилив на онова горещо чувство. Но копнежът, който почувства, само я накара да се бори още по-ожесточено с него.
— Не! Не това… — Устата му, която плени нейната, заглуши думите й.
Джоана се бореше с прилива на чувствената наслада, който поглъщаше цялото й същество. Бореше се с тялото си и с ума си. Но сърцето й в крайна сметка я предаде. Тя се опитваше да се освободи от суровите му милувки, напомняше си, че той отново иска да я манипулира. Но положението й беше безнадеждно. Устните му искаха отговор от нея и тя го даваше. Езикът му нежно напираше и тя го пускаше да влезе. Ръката му леко отпусна косата й, слезе надолу по гърба й и тя се притисна към нея в безсрамно желание, не можейки да пренебрегне огъня, избликнал във вените й. Джоана се повдигна на пръсти, за да се слее с властната му прегръдка и търсещите му целувки.