Възкресяване

25 февруари 2014

Уважаеми пастор Джейкъбс,

Вие сте последната ми надежда.

Чувствам се глупаво, като го написах, но е истина. Обръщам се към Вас по настояване на моята приятелка Джени Ноултън. Тя е медицинска сестра и казва, че никога не е вярвала в чудодейните изцеления (макар че вярва в Бог). Преди няколко години отишла на един от Вашите събори в Провидънс, Роуд Айлънд, и Вие сте я излекували от артрита ѝ, който практически не ѝ позволявал да сгъва и разгъва ръцете си и тя била „зависима“ от оксиконтина. Каза ми: „Залъгвах се, че отивам само да послушам Ал Стампър, защото имах всичките му стари плочи с «Ел-крушките», но дълбоко в душата си знаех истинската причина, понеже когато той попита има ли жадуващи изцеление, се наредих на опашката.“ Джени ме увери, че щом сте опрели пръстените в слепоочията ѝ, изчезнала не само болката в ръцете, но и зависимостта ѝ от оксиконтин. Беше ми по-трудно да повярвам в последното, отколкото в излекуването на артрита, защото там, където живея, много хора приемат този препарат и ми е ясно колко е трудно „да се отървеш от навика“.

Пастор Джейкъбс, имам рак на белите дробове. Косата ми опада след облъчването, а от химиотерапията непрекъснато повръщах (отслабнах с трийсет килограма), но тези адски процедури не дадоха ефект. Сега лекарят предлага да изрежат половината ми бял дроб, но приятелката ми Джени ме дръпна да седна и каза: „Няма да те лъжа, миличка. Щом лекарите предлагат тази операция, обикновено е твърде късно и те го знаят, но нищо друго не могат да направят“