Академия за вампири

— Те никога нямаше да ти позволят. Академията. Съветът. След като веднъж преодолеят шока от разкритието, че сред учениците има някой, който умее да използва могъщата сила на духа, те ще започнат да изтъкват всевъзможни етични доводи против. От къде на къде само един да бъде лекуван? Кой да бъде този един? Ще заявят, че не е справедливо. Все едно, че някой се опитва да се прави на Господ. Или пък ще започнат да се безпокоят заради цената, която ще трябва да платиш.

Тя потръпна, тъй като отлично знаеше за каква точно цена говореше той.

Като видя посърналото й лице, той кимна.

— Да. Няма да те лъжа. Ще бъде трудно. Ще те изтощи — психически и физически. Но аз трябва да го направя. Съжалявам. Ще ти бъдат осигурени колкото е нужно захранващи и всякакви други удобства в замяна на услугите ти.

Тя скочи от стола. Бен моментално пристъпи напред и я натисна да седне отново.

— И сега какво? Ще ме превърнеш в твоя пленница? В твоя лична медицинска сестра?

Той отново махна раздразнено с ръка.

— Съжалявам. Нямам избор.

Изригналият в нея нажежен до бяло гняв прогони страха. Сега Лиса заговори по-приглушено, но по-заканително:

— Да. Ти нямаш избор, защото говорим за мен.

— За теб ще е по-добре така. Знаеш какво е станало с другите. Как свети Владимир прекарал последните си дни, вцепенен като труп, напълно изгубил разсъдъка си. Знаеш, че отведоха Соня Карп. Депресията ти след автомобилната катастрофа не се дължи само на загубата на родителите ти. А на използването на духа. Злополуката е пробудила духа в теб. Страхът, когато си видяла Роуз мъртва, го е отприщил. И това пробуждане на духовните ти сили ти е позволило да я излекуваш. Изковало е връзката ви. Духът е могъщ елемент… но също така и много опасен. Онези морои, които специализират в магиите с елемента земя, черпят своите сили от земята. Който специализира с въздуха, черпи сили от въздуха. Но духът? Откъде мислиш идват неговите сили?

Тя го изгледа кръвнишки.

— Идват от самата теб, от твоята същност. За да излекуваш някого, трябва да му дадеш част от себе си. И с течение на времето колкото повече даваш, толкова повече рушиш себе си. Вече трябва да си го забелязала. Видях колко много неща те разстройват, колко уязвима и крехка си станала напоследък.

— Не съм крехка! — възнегодува Лиса. — И няма да полудея. Ще спра да използвам духа, преди нещата да се влошат непоправимо.

Той се усмихна.

— Ще спреш да го използваш? Със същия успех можеш да престанеш и да дишаш. Духът не се подчинява… Ти винаги ще изпитваш нужда да помагаш и да лекуваш. Това е част от теб. Успя да се въздържиш да не излекуваш животните, но нито за миг не се поколеба, когато трябваше да се помогне на Роуз. Дори внушението няма да ти помогне… тъй като то също се дължи на духа. И така ще бъде винаги. Не можеш да избягаш от духа. За теб е по-добре да си тук, в изолация, далеч от всякакви други причинители на стрес. Ако останеш в Академията, ще станеш прекалено нестабилна или те ще те сложат на лечение с някакви хапчета, които ще ти помогнат да се почувстваш по-добре, но ще ограничат силите ти.