Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— До Финикс ни остават още трийсет минути, Кет. Ще кръжа над земята, докато не се реши нещо.
— Това би било… — започна тя, после спря, защото не знаеше каква ще е реакцията му.
— Знам. Би било по-лесно, ако сме на земята, особено ако освободя всички. Но това няма да стане, Кет. Няма да зарежа всичко преди играта да е свършила.
— Кен, замислял ли си се върху факта, че справката за клетъчния телефон на Бостич може да е достатъчна, за да убеди съдията?
— Да, но не съм сигурен, защото онзи глупав съдия първо ще задава най-различни въпроси и Бостич ще има време да я оспори и да каже, че е фалшифицирана.
— А така ли е?
Той изсумтя.
— Не, по дяволите. Но справката няма да ги накара да издадат заповедта веднага, още днес.
— Тогава трябва да има друг начин.
— Няма. Само самопризнанията му!
— Кен, мислиш ли, че човек с такъв богат юридически опит ще признае ей така, че е дал лъжливи показания?
— Надявах се, Кет, но не очаквах много.
— Той е опитен прокурор и последното, което ще направи, е да пъхне врата си в примката и да признае престъпно деяние.
Улф се обърна към нея. Изражението му беше отчаяно.
— Позволи ми да ти задам един въпрос.
— Питай.
— Да предположим, че Бостич е изправен за разстрел. Пушките са заредени и насочени към гърдите му и тогава някой му дава последна възможност да признае. Ще го направи ли? Ще каже ли истината, за да спаси живота си?
— Кен, дори в мига преди екзекуцията Рудолф Бостич вероятно ще остане верен на лъжата си.
Той се усмихна и кимна.
— Много те бива, Кет. Разсъждаваш много бързо, но по очите ти разбирам, че отговорът ти не е откровен. Бостич е страхливец, а такива като него се огъват и изплюват камъчето. Трябва да узная какво би го накарало да го направи, а нямам много време.
— Ако до няколко минути успея да се свържа с Матсън…
— Ще трябва да направя нещо много по-заплашително, за да изтръгна самопризнания. Ще го заплаша с пистолета.
— Кен, тази идея не е разумна. Ако той разбере, че блъфираш, готов ли си да извършиш убийство?
— Сякаш едно углавно престъпление не е достатъчно…
— Искам да кажа…
— Кет, изобщо не се притеснявам за себе си. Не разбираш ли? С мен е свършено. Аз съм мъртъв. Единственото ми желание е Лумин да не се разхожда свободно по улиците. Сега, благодарение на теб, мисля, че професионалната кариера на Бостич е съсипана. Но всичко това е заради Лумин, а без признанията на Бостич той ще продължи да убива.
— Гълфстриймът! — неочаквано възкликна тя.
Той се обърна.
— Какво?
— Забравих, че са след нас. Кой радиопредавател мога да използвам?
— Вторият още е настроен на същата честота.
Кен натисна бутона и Кет повика „Пет Лима Лима“.
— Тук сме, Кет. Говори Дейн.
Тя поиска да я прехвърлят на сателитния телефон и каза номера на Роджър Матсън.
Връзката се осъществи и се чу разтревоженият глас на детектива:
— Звънях на клетъчния телефон, но не работеше. Побърках се.
— Съжалявам. Сега сме в сателитна връзка чрез частен самолет. Собственикът Бил Норт и екипажът му прехвърлят разговора.
— Кой?
— Бил Норт. Няма значение. Какво откри?
Той замълча за миг, после отговори:
— Ами, не много, Кет. Първо проследих снабдителя в другия край на онзи адрес, SHRDLU2, по Интернет. Компанията е малка. Уплашиха се да не са направили нещо нередно и изразиха желание да помогнат. Адресът бил действащ от около три години и не проследяват нищо друго, освен часа на използването. Докато разговаряме, справките им пристигат по електронната поща. Както подозирах, името на потребителя на SHRDLU2 е псевдоним, което не води доникъде. Адресът е пощенска кутия и се сменя на всеки три месеца. Не само номерът, но и градът и щатът, макар че се движи предимно по Източното крайбрежие.
— Значи се опитваме да намерим господин Х, без да залагаме на пощата?
— Може и да ни провърви.
— Обясни ми.
— Плащанията на SHRDLU2 са извършени в брой. Парите се изпращат в плик на всеки две седмици. Току-що е пристигнала нова сума. Помолих един приятел от полицията в Рочестър… там, където се намира доставчикът, спешно да провери пръстовите отпечатъци. Намериха няколко отлично запазени отпечатъка и се готвим да ги сканираме в компютъра на ФБР през модема за спешна проверка на самоличността.