Последният заложник

Той се вгледа изпитателно в лицето й.

— Искаш да кажеш, че Бостич е направил самопризнания?

— Не, но сам падна в капана. — Тя му показа касетофона на Бостич и го погледна в очите. — Изобщо не споменах, че си възстановил изтрити файлове, но той знаеше, че е имало такива.

— Това е нищо! Очевидно е!

По лицето му пробягна презрение. Кет вдигна ръка.

— Чакай. Бостич също знаеше, че снимката на Мелинда е там и точно какво има на нея. И това неволно признание беше направено пред свидетел и записано на магнетофонна лента.

— Нещо друго?

— Виж какво, Кен, това наистина не е неопровержимо доказателство, но ако се съди по реакцията му на въпросите ми и от извратения му интерес към детската порнография, убедена съм, че Бостич е задирял дъщеря си, когато е била малка.

На лицето му се изписа болка и възмущение и той възкликна:

— Как така?!

— След като излетяхте от Солт Лейк Сити, разбрах, че Бостич има дъщеря на име Ани, и когато го притиснах, реакциите му не бяха нормални.

— Нещо не ми е ясно. Как ще помогне всичко това да убедим съдията, че Бостич е излъгал за обаждането на Роджър Матсън?

— Ще разруши доверието му към него и съответно ще засили доверието към Матсън.

— Това не е достатъчно.

— Кен, досега Бостич винаги можеше да спечели срещу един обикновен детектив по отношение на доверието, заради поста, който заема. Но сега, след всичко, което открихме, вече не е така.

— Държавните съдии често са уверени в собствените си морални принципи. Тъпи копелета със слаба юридическа подготовка. И онзи не е изключение. Представяш ли си наглостта на един такъв идиот — да освободи убиец, само за да даде урок на полицията! Няма начин да промени решението си, защото се обаждаме от някакъв самолет с обвинения срещу Бостич. Само Бостич може да промени нещата.

— Кен… — отново почна тя, но той рязко се обърна към нея. Очите му блестяха, гласът му беше силен и гневен.

— По дяволите! Разбери, Кет! Или Бостич трябва да направи самопризнания пред съдията по телефона, при това през следващия един час, докато още летим, или аз няма да стигна доникъде и няма начин да осъдя Лумин, а с това не мога да се съглася!

Тя прехапа устни. Оптимизмът й се изпари, инстинктивното чувство, че е права, също. Беше необходимо нещо повече от липса на доверие към Бостич, незаконното притежаване на детска порнография и реакциите му на въпросите й. Дори връзката му с мръсния свят на детската порнография не беше достатъчна. Самият Бостич трябваше да даде показания, че се е обадил на детектив Матсън, за да му предаде информацията за убиеца на Мелинда.

— Правя всичко възможно, Кен.

— Знам — отговори той по-рязко, отколкото възнамеряваше.

Тя въздъхна и взе клетъчния телефон.

— Надявах се, че Матсън ще се обади… По дяволите!

— Какво има?

— Извън обсега на сигнала съм.