Персепликуис

— Не! — изкрещя Ейдриън. Той я сграбчи и я повдигна точно когато гоблиновите орди нахлуваха през вратата.

Гмурнаха се в облака с лъснали зъби и проблясващи очи. Атакуваха с високо издигнати сачели, а от зъбатите им усти се лееха слюнки на очакване и проклятия.

Олрик изтегли меча на Толин Есендън.

— В името на Новрон и Марибор! — яростно изкрещя той, докато се втурваше нагоре по стълбите, следван от Моувин. Лъскавото острие на граф Пикъринг изсъска от ножницата.

— Назад! — изрева кралят. — Обратно при Уберлин, проклети изчадия!

Ейдриън затича надолу по стълбите, притискайки принцесата към гърдите си. Зад себе си чуваше Олрик да проклина гоблините, звънът на остриетата и гоблиновите писъци.

Когато боецът стигна до подножието, Ариста се бе раздвижила, очите ѝ се разтваряха. Той я повери на Майрън.

— Пази я!

Извърна се, изтегли мечове и затича обратно нагоре, съпътстван от Ройс. Над тях Олрик и Моувин се сражаваха сред реки черна кръв, оплискала стените и стичаща се по стъпалата. На площадката вече се бе струпала купчина тела. Оставаха му три крачки, когато Олрик извика и падна.

— Олрик! — изкрещя Моувин. Извърна се към падналия си крал точно когато острие на сачел замахваше към него.

Графът нададе болезнен вик, но успя да отсече главата на гоблина.

— Отстъпи, Моувин! — изкрещя Ейдриън, прекрачвайки Олрик.

Застанали рамо до рамо, двамата изпълваха коридора и се сражаваха като един четирирък боец. Вихрушката на остриетата им всяваше страх и след три опита гоблините се поколебаха. Спряха и застанаха отвъд разтрошената врата, взирайки се през купчина Гхазелски тела.

— Моувин, вземи Олрик и върви! — нареди Ейдриън, дишайки тежко.

— Не можеш да ги удържиш сам — отвърна Моувин.

— Кървиш. Ще ги задържа достатъчно дълго. Отведи краля си.

Моувин се взря към отсрещните оголени зъби.

Ейдриън виждаше поне двама от обердазите да лежат по лице върху каменната маса и си помисли: тя даде всичко от себе си.

— Отведи го, Моувин. Дългът ти е към него. Олрик може да оцелее. Отведи го при Ариста.

Моувин прибра меча си и като се наведе, повдигна Олрик и го понесе надолу по стълбите. Гоблините пристъпиха напред, но се поколебаха отново, когато Ройс изникна до партньора си.

— Грозни дребни боклуци — оцени последният лицата отвъд прага.

Гоблините неохотно пристъпваха напред, тласкани от натиск в тила.

— Колко остава, преди да се сетят, че имат лъкове? — прошепна Ройс.

— Не са от най-умните, особено когато са изплашени — обясни Ейдриън. — В много отношения са като стадо. Ако едно животно се паникьоса, останалите го следват, но все ще се досетят някога. Предполагам разполагаме с минута или две. Изглежда в крайна сметка трябваше да се заемем с винарство, а?

— О, сега се сещаш за това — укори го Ройс.